Конфликтът между САЩ и Иран постепенно променя икономическия модел, върху който страните от Персийския залив разчитаха десетилетия. След години на инвестиции в туризъм, спорт, недвижими имоти, мегапроекти и изкуствен интелект все повече капитал се насочва към по-базова инфраструктура – пристанища, петролопроводи и алтернативни търговски маршрути. Причината е Ормузкият проток, ключова артерия за световната енергетика. Затрудненията в корабоплаването показаха уязвимостта на икономиките, зависими от тесния морски коридор между Иран и Оман.

Пристанищата отново са стратегически актив

В ОАЕ Фуджейра засилва значението си, защото е на Оманския залив и е достъпна без преминаване през Ормуз. Разширяването на петролопроводната и пристанищната инфраструктура цели Абу Даби да изнася суров петрол по независим маршрут. Логистиката вече е засегната: контейнерният трафик през протока намаля драматично, а транспортните и застрахователните разходи се увеличиха. Джебел Али в Дубай, едно от най-важните контейнерни пристанища, също е сред засегнатите.

Саудитска Арабия залага на Червено море

Рияд ускорява плановете за намаляване на зависимостта от Персийския залив. Ключов актив е системата Petroline, свързваща Абкайк с Янбу. Капацитетът ѝ е увеличен от около 5 млн. на приблизително 7 млн. барела дневно. Така значителна част от петрола може да стига до западното крайбрежие без танкери през Ормуз. Но маршрутът през Червено море зависи от сигурността около Баб ел Мандеб, друг рисков коридор.

Катар остава сред най-уязвимите

Катар разчита силно на износа на втечнен природен газ. За разлика от Саудитска Арабия и ОАЕ, Доха има ограничени възможности за алтернативен маршрут за големите количества LNG, които традиционно напускат през Персийския залив. Затова сигурността на Ормуз е пряк икономически фактор не само за Катар, но и за азиатските пазари.

Ирак търси излаз към три морета

Багдад ускорява проекти за алтернативни маршрути към Средиземно и Червено море. Коридорът Басра–Хадита трябва да пренася петрол на запад, с потенциални връзки към Джейхан, Банияс и Акаба. През 2026 г. е одобрено финансиране от 1,5 млрд. долара за проект с капацитет около 2,5 млн. барела дневно. Отношенията с Турция стават по-важни заради износа през Джейхан.

Нова транспортна карта

Промените излизат извън нефтения сектор. Турция и Саудитска Арабия обмислят железопътна връзка през Сирия и Йордания, която може да е част от сухопътна система между Персийския залив и Европа. Кризата около Ормуз ускорява процес, който може трайно да промени икономическата география на региона.

Държавите от Залива свикнаха с ефективни и евтини маршрути. Новата геополитическа среда ги принуждава да инвестират в резервен капацитет, дори когато изглежда скъп и неефективен в спокойни времена. Финансовите пазари също реагират: повечето борси в региона приключиха с понижения, саудитският основен индекс загуби 0,6%, а абудабският – 1,6%. В дългосрочен план най-важна може да е не временната загуба на търговия, а промяната в инвестиционните приоритети. Сигурността на транспортните коридори се превръща от геополитически въпрос в основен фактор при разпределянето на капитала в Персийския залив.