Затварянето на Ормузкия проток за голяма част от търговското корабоплаване се превърна в изпитание за двете най-големи икономики в Магреб – Мароко и Алжир. Кризата, предизвикана от ударите на САЩ и Израел срещу Иран през февруари 2026 г. и последвалата иранска блокада на пролива, доведе до срив на доставките на енергийни ресурси и торове, рязко повишаване на цените на петрола и уреята, както и до глобални сътресения в селското стопанство.

Мароко, което разчита на внос на сяра и амоняк от Персийския залив за своята фосфатна индустрия, се оказа в особено уязвимо положение. Страната притежава около 70% от световните запаси на фосфати, но производството на торове изисква сяра, която почти изцяло идва от Залива. Прекъсването на доставките принуди мароканската компания OCP да диверсифицира източниците си – например през Казахстан и Черно море – и да пренасочи производството към торове, изискващи по-малко сяра. В същото време страната търси алтернативни пазари извън Европа, като Латинска Америка и Индия, и се опитва да ускори плановете си за производство на „зелен“ амоняк, макар тези проекти все още да не са реализирани.

Алжир, от своя страна, извлече ползи от кризата благодарение на богатите си въглеводородни ресурси. С покачването на цените на петрола и газа страната засили позициите си като ключов доставчик за Европа, особено след като иранските удари засегнаха катарския износ на втечнен природен газ. Италия и Испания увеличиха вноса от Алжир, а цените на алжирския суров петрол скочиха значително. Въпреки това Алжир е ограничен от квотите на ОПЕК и от спада на добива в находището „Хаси Р’мел“, а вътрешното потребление на газ продължава да расте. Така страната остава зависима от изкопаеми горива и отлага структурните реформи.

Кризата около Ормузкия проток показа, че геополитическите сътресения в Близкия изток имат дълбоки последици за плановете за „зелен“ преход в Магреб. Мароко и Алжир реагират по различен начин: Рабат се опитва да намали зависимостта си от внос чрез възобновяема енергия, докато Алжир залага на краткосрочните ползи от петрола и газа. В дългосрочен план обаче и двете стратегии са изправени пред сериозни предизвикателства, а въпросът не е дали, а как и кога да се осъществи енергийният преход.