Ормузкият проток се превърна в един от централните инструменти за натиск на Иран във войната със САЩ и Израел. Ограниченията върху корабоплаването вече се отразяват на световните енергийни пазари.

Преди началото на конфликта през протока са преминавали около 125 големи търговски кораба дневно, превозващи петрол, втечнен природен газ и други товари. Потокът рязко се сви след началото на войната, макар през последните седмици да има признаци за частично възстановяване. През септември износът на суров петрол през Ормуз е достигнал около 9,7 млн. барела дневно, което остава под нивата отпреди конфликта.

Бившият министър на отбраната Ангел Найденов посочва, че през последните дни през протока са преминавали значително по-малко кораби. Част от плавателните съдове може да не бъдат отчетени, когато изключват системите си за автоматична идентификация.

Ормуз е от особено значение за световната икономика, тъй като преди конфликта през него са преминавали приблизително една пета от световните доставки на суров петрол и втечнен природен газ.

Иран предлага седемдневен план

Техеран предложи схема за постепенно отваряне на пролива. Иранският външен министър Абас Арагчи заяви, че страната е готова да възстанови корабоплаването и да поднови ядрените преговори със САЩ, ако Вашингтон изпълни определени условия.

Планът предвижда седемдневен срок, който започва след приемането му от американската страна. Сред условията са прекратяване на огъня, вдигане на американската морска блокада, облекчаване на санкциите върху иранския петрол и освобождаване на замразени ирански активи. Предложението включва и прекратяване на бойните действия в Ливан.

Американската страна е потвърдила, че чрез посредници продължават контакти с Иран, но между двете страни остават сериозни разногласия. Преговорите са насочени към възстановяване на корабоплаването през Ормуз и прекратяване на конфликта, но окончателно споразумение все още няма.

Найденов отбелязва, че дори при отваряне на протока не е задължително корабоплаването да се върне незабавно към нормалните си условия. По-високият военен риск може да запази застрахователните премии и транспортните разходи на високи нива.

Натиск върху петролните пазари

Ограничаването на корабоплаването вече оказва влияние върху цените на енергийните суровини. На 1 октомври фючърсите на Brent се повишиха над 100 долара за барел, на фона на ново напрежение около възможността САЩ да възобновят мащабните удари срещу Иран.

В същото време част от износа на държавите от Персийския залив се възстановява. Саудитска Арабия възобнови товаренето на петрол от Янбу на Червено море чрез стратегическия си тръбопровод Изток–Запад, което позволява на част от доставките да заобикалят Ормуз.

Според Найденов икономическият ефект не се ограничава до петрола. Забавянето на доставките, по-високите транспортни разходи и застраховките могат да увеличат цените на широк кръг стоки.

Рискът се прехвърля към Баб ел-Мандеб

Бившият министър на отбраната обръща внимание и на друг ключов морски маршрут – протока Баб ел-Мандеб, който свързва Червено море с Аденския залив.

По думите му активността на подкрепяните от Иран хути в Йемен създава допълнителен риск за международното корабоплаване. Съобщава се за разширяване на напрежението около Баб ел-Мандеб и за действия на хутите, които допълнително затрудняват движението на кораби.

При сериозно нарушаване на трафика през Червено море корабите могат да бъдат принудени да заобикалят Африка през нос Добра надежда. Това удължава маршрутите между Азия и Европа и увеличава разходите за гориво, екипажи и застраховки.

Тактическите успехи не решават конфликта

Найденов прави разграничение между военните резултати на САЩ и Израел и постигането на стратегическите цели на конфликта.

По думите му американските и израелските сили са нанесли сериозни поражения върху части от иранската противовъздушна отбрана, военновъздушните и военноморските способности, както и върху ракетни и дронови комплекси. Това обаче не е довело до промяна на управляващия режим в Техеран.

Найденов определя това като разлика между тактически военни резултати и стратегическо постигане на поставените цели.

Какво означава това за България

Последиците могат да се усетят и в България чрез международните цени на петрола и разходите за транспорт. Страната не разчита пряко на доставки на петрол през Ормуз, но движението на световните цени се отразява и на българския пазар на горива.

Дори при евентуално споразумение между Вашингтон и Техеран възстановяването на нормалното корабоплаване може да бъде постепенно. Остава и въпросът дали корабните оператори и застрахователите ще приемат риска за напълно отстранен.

Ормуз и Баб ел-Мандеб по този начин остават ключови точки за развитието на конфликта, тъй като всяко трайно ограничаване на движението през тях може да има последици както за регионалната сигурност, така и за международната търговия.