Настоящият месец юли 2026 г. заварва Ормузкия проток в критична точка. След ескалацията между САЩ, Израел и Иран, протокът е фактически затворен за масово търговско плаване, което държи глобалните пазари в нестабилност. Този 39-километров морски проход отдавна не е просто географска даденост, а оръжие в ръцете на владетеля му.
В древността протокът свързва Месопотамия с цивилизацията от долината на Инд. Александър Македонски изпраща флот да го картира. Първата имперска сила, която го превръща в своя артерия, е Ахеменидската Персия. През Средновековието възниква Кралство Ормуз, което става толкова богато, че го наричат „пръстена на света“. Марко Поло описва местните кораби от кокосови влакна, зашити без пирони.
През 1507 г. португалците превземат Ормуз и налагат система „Картаз“ – разрешително за преминаване срещу такса, която носи 20% от годишния доход на португалската корона. Корабите без разрешително са конфискувани или потопявани. През 1622 г. персийският шах Абас I сключва съюз с Английската източноиндийска компания и изгонва португалците.
През XVIII-XIX век Британската империя установява фактически контрол над протока, който е критичен за връзката с Индия. През 30-те години на XX век откриването на петрол превръща протока в главната енергийна артерия на планетата. Ислямската революция в Иран и Ирано-иракската война водят до „Танкерна война“ с атаки срещу търговски кораби.
Днес, в разгара на събитията от 2026 г., Иран се опитва да управлява трафика чрез такси и селективен достъп, докато САЩ предлагат международни такси за охрана. Това е същата матрица като при португалците преди 500 години – борбата за контрол над морското „гърло“ остава непроменена.