Ирак ускорява плановете за изграждане и разширяване на петролопроводи през Турция и Сирия, но въпреки това Ормузкият проток ще остане ключов за износа на страната в следващите години. Причината е ограниченият капацитет на алтернативната инфраструктура. Преди регионалната криза Ирак е изнасял около 93 млн. барела петрол месечно през протока, а през април обемът е спаднал до едва 10 млн. барела. Багдад работи по проект за нов петролопровод през Сирия до пристанище Банияс, чиято стойност се оценява на минимум 15 млрд. долара, а изграждането може да отнеме около четири години. Предвижда се транспортен център край Хадита, свързващ южните и северните находища със сирийското крайбрежие, с потенцялен капацитет до 2 млн. барела дневно. Старият петролопровод Киркук–Банияс не се разглежда като решение, тъй като инфраструктурата е силно амортизирана и повредена, което налага ново трасе. В проучванията участват компании като Chevron, TI Capital и UCC Holding. Паралелно Ирак увеличава износа през Турция – подписано е едногодишно споразумение с Анкара за продължаване използването на петролопровода до Джейхан, който остава единственият действащ сухопътен маршрут. Целта е капацитетът му да достигне поне 750 000 барела дневно, но дори тогава той няма да замени южните терминали около Басра. Зависимостта от Ормуз е особено голяма, защото основният петрол се добива на юг и се изнася с танкери от Персийския залив. През март заради ограничено корабоплаване производството на Basra Oil Company спадна от 3,3 млн. на 900 000 барела дневно. Проблемите продължават – на 17 август само шест товарни кораба преминаха през протока, без нито един много голям танкер. Несигурността кара купувачи като TotalEnergies (Totsa) да предлагат доставки извън Ормуз. Въпреки че новите маршрути могат да намалят зависимостта в бъдеще, в краткосрочен план Ирак няма инфраструктура, която да замести морския път, и Ормуз остава основната артерия за износа.