Въздушното замърсяване затруднява пчелите, пеперудите, молците и други опрашващи насекоми да откриват цветята. Анализ на 22 експериментални проучвания показва, че озонът и азотните оксиди променят или разграждат ароматните вещества, отделяни от цветята. Така насекомите по-трудно разпознават химическите сигнали, които ги насочват към нектара и прашеца.

Повишените нива на озон намаляват ефективността на опрашващите насекоми средно с 42 процента, а азотните оксиди - с 46 процента. Когато двата замърсителя действат едновременно, средният спад достига 68 процента. Комбинираният ефект обаче не е просто сбор от двете стойности. Газовете реагират помежду си във въздуха и частично се неутрализират, затова допълнителната вреда в случаите на съвместно изследване е била по-малка. Само малка част от проучванията са разглеждали озона и азотните оксиди заедно.

Рискът не е еднакъв за всички насекоми. По-уязвими са видовете, които разчитат на аромата на едно конкретно растение, за да намерят храна, включително някои молци. По-общите видове, сред които са много пчели, могат да използват по-широк набор от сигнали и растения. Дневно активните опрашители като пчелите и пеперудите се сблъскват с по-високи нива на озон, докато нощно активните насекоми, сред които са много молци, са изложени на повече азотни оксиди.

Дизеловите превозни средства са основен източник на азотни оксиди. Очаква се нивата на озон да продължат да се повишават до около 2050 г., дори когато емисиите на азотни оксиди започнат да намаляват заради отказа от изкопаеми горива. Това ще създаде труден период за опрашващите насекоми през следващите две до три десетилетия. След като по-чистите горива се наложат напълно, нивата на озон би трябвало да спаднат и насекомите да се възстановят.

По-бързото намаляване на емисиите на азотни оксиди, особено от дизеловите превозни средства, може да съкрати този период. Голяма част от храната, която отглеждаме, зависи от здрави опрашващи насекоми, така че защитата им от замърсяването не може да чака до 2050 г. Повечето данни в анализа са от Европа, което оставя празнина в познанията за въздействието на замърсяването върху опрашителите в по-силно замърсени райони, включително части от Азия.