На 2 октомври 1941 г. германската група армии „Център“ започва главната фаза на операция „Тайфун“ – настъпление към Москва. Целта е съветските войски западно от столицата да бъдат обкръжени и унищожени, преди есенните дъждове и зимата да превърнат пътищата в кал. Първият удар по южния фланг е нанесен още на 30 септември в посока Орел и Брянск, а на 2 октомври започва общото настъпление към Вязма и Москва.

Германското командване съсредоточава танкови и моторизирани съединения северно и южно от съветските позиции. Пробивите са по фланговете на Западния фронт, докато съветското командване очаква основният удар по направлението Смоленск–Вязма. Така германските колони започват да затварят обръч около четири армии – 19-а, 20-а, 24-а и 32-а.

Вязма се превръща в капан

Вяземската отбранителна операция на Западния и Резервния фронт продължава от 2 до 13 октомври 1941 г. Част от съветските войски са откъснати от основните си сили, но продължават да се сражават в обкръжението. Това принуждава германците да отделят значителни сили за ликвидирането на Вяземския котел.

Според исторически оценки обкръжените части сковават действията на 28 германски дивизии, като 14 от тях не могат веднага да се включат в продължаването на настъплението към Москва. Именно това забавяне дава на съветското командване време да организира отбраната по Можайската линия западно от столицата.

Цената за Червената армия е огромна. Четирите армии търпят тежки загуби, много военнослужещи попадат в плен, а точният брой на загиналите и успелите да се измъкнат остава предмет на различни исторически оценки. Посочват се около 663 хиляди пленени съветски военнослужещи, но точната численост на загиналите не е установена.

Планът за бърза победа се проваля

След падането на Киев германското ръководство смята, че съветската съпротива е на ръба на разпадането. Адолф Хитлер заявява: „Врагът е разбит и никога няма да може да се изправи отново.“ Оценката се оказва преждевременна – съветските войски продължават да се съпротивляват, а германската армия се отдалечава от снабдителните си бази.

На 10 октомври Георги Жуков поема командването на обединените Западен и Резервен фронт. В следващите седмици германците достигат опасно близо до Москва, но не успяват да постигнат решаващ пробив. Недостигът на гориво, лошите пътища, есенната кал и започващият студ забавят настъплението. В началото на декември Червената армия преминава в контранастъпление и отблъсква германските сили от столицата.

Вяземската операция остава едновременно символ на тежкото поражение на съветската армия и на времето, спечелено с цената на огромни жертви. Германия успява да пробие фронта, но не успява да превърне пробива в победа. Москва остава извън обсега на „Тайфун“, а битката за столицата се превръща в първия голям стратегически неуспех на германското настъпление на Източния фронт.