Политически мандат след инвазията

На 7 октомври 1950 г. Общото събрание на ООН приема резолюция 376 (V) с 47 гласа „за“, 5 „против“ и 7 „въздържали се“. Тя идва месеци след като на 25 юни 1950 г. севернокорейската армия напада Южна Корея. Съветът за сигурност осъжда нападението и призовава силите да се изтеглят зад 38-ия паралел – линията, разделила полуострова на съветска и американска окупационна зона след Втората световна война.

Цел: обединена и независима Корея

Резолюцията е озаглавена „Проблемът за независимостта на Корея“. В нея Общото събрание посочва основна цел: създаване на обединено, независимо и демократично правителство на Корея. Предвиждат се избори под егидата на ООН и участие на представители от северната и южната част на полуострова. Документът създава и Комисия на ООН за обединение и възстановяване на Корея. Записано е, че силите на ООН не трябва да остават в която и да е част от страната по-дълго, отколкото е необходимо за стабилизиране и създаване на обединено правителство.

Така решението не се ограничава до преследване на севернокорейската армия. То представлява политически план за преобразуване на цялата държава. Именно това отличава настъплението след 38-ия паралел от първоначалната задача на силите на ООН – да отблъснат нападението срещу Южна Корея.

Събитията изпреварват дипломацията

На терена военните действия вече изпреварват процедурата. Южнокорейски части преминават паралела на 30 септември 1950 г., а американски части навлизат в Северна Корея на 7 октомври. Сраженията северно от линията се разгръщат с пълна сила на 9 октомври.

След десанта при Инчхън и повторното превземане на Сеул силите под командването на генерал Дъглас Макартър разгромяват основната част от севернокорейските войски южно от паралела. Целта вече е не само възстановяване на предвоенната граница, а обединение на полуострова под правителството на Южна Корея.

Пхенян, Китай и продължителната война

Силите на ООН превземат Пхенян на 19 октомври 1950 г. Настъплението към северната граница на Корея обаче предизвиква намесата на Китай. Китайски части влизат във войната през октомври и принуждават силите на ООН да отстъпят на юг. Опитът за бързо обединение се превръща в продължителна война.

Корейската война приключва с примирие на 27 юли 1953 г. Мирен договор така и не е подписан, а полуостровът остава разделен. 38-ият паралел не става окончателната граница след войната – демилитаризираната зона е оформена по друга линия, близка до фронта, достигнат в края на бойните действия.