На 18 август 1850 г. в Париж умира Оноре дьо Балзак, авторът на „Дядо Горио“, „Йожени Гранде“ и „Изгубени илюзии“. Той оставя след себе си една от най-мащабните литературни картини на европейското общество през XIX век. Роден в Тур през 1799 г., Балзак първоначално учи право, но се посвещава на литературата. Първите му опити не са успешни, а издателските му начинания водят до дългове, които го съпътстват цял живот. За да се справи, той пише интензивно, често нощем и с много кафе. Най-големият му проект е цикълът „Човешка комедия“ – огромна поредица от романи и разкази, в която герои преминават от една творба в друга. Така Балзак изгражда цял свят, населен с банкери, аристократи, журналисти, студенти и престъпници. В центъра на вниманието му са парите, социалният статус и моралните компромиси. Той е сред основоположниците на реализма, защото анализира както обществената среда, така и психологията на героите. Много от темите му – бързото забогатяване, медийните манипулации, изграждането на публичен образ – звучат изненадващо съвременно. В личния си живот Балзак има дълга връзка с полската аристократка Евелина Ханска, за която се жени едва няколко месеца преди смъртта си. Писателят умира на 51 години и е погребан в гробището „Пер Лашез“. Надгробно слово произнася Виктор Юго. Макар че „Човешка комедия“ остава незавършена, тя се превръща в образец за поколения романисти. Влиянието на Балзак надхвърля XIX век; дори скулптурата на Роден, създадена години по-късно, става част от културната история. Днес домът му в Паси е музей, а светът, който той описва – с амбиции, пари и човешки слабости, – продължава да изглежда обезпокоително познат.