Анализът разглежда дълбинните мотиви на омразата към европейската цивилизация и свободата, която напоследък проличава в поведението на много български политици, включително представители на управляващите. Това не е краткотрайно настроение, а трайна нагласа, която оформя мисли и действия.

Има няколко източника на тази омраза: завистта на „дикава“ към цивилизованите, неспособността на „роба“ да разбере свободата и презрението на „простака“ към възпитания. Позовавайки се на Адам Смит, се отбелязва, че колкото по-невидим е човек в обществото, толкова по-разюздано може да се държи. Отхвърлени от вниманието, такива хора се събират във войнствени секти и започват да нападат „либералните“ нрави от името на „сурова праведност“.

Текстът прави паралел с фундаменталното разделение роб–свободен, дискутирано от философи като Платон и Хегел. Робът действа по чужда заповед и не може да разбере свободата, затова я нарича „слободия“ и възприема свободното поведение като разпуснатост. Той не вижда, че свободният човек сам си поставя правила, за да живее прилично сред останалите свободни хора.

В края се описва и провинциално-руското поведение на част от политиците в контакти с европейски партньори – те изглеждат объркани и враждебни в среда, която им е чужда, точно както е описал руският идеолог Владислав Сурков. Изводът е, че тази неприязън издава ограниченост и невъзможност да се разбере цивилизацията на свободата.