В продължение на дълги години тетраетилоловото, химическо съединение с формула Pb(C₂H₅)₄, беше основното средство за повишаване на октановото число и осигуряване на плавна работа на двигателите. Това вещество, въведено още през 20-те години на миналия век, се превърна в стандарт в автомобилостроенето, но цената за подобрената динамика беше висока – силно токсичните емисии отравяха въздуха и нанасяха огромни щети на човешкото здраве.

С течение на времето, с налагането на по-строги екологични изисквания и развитието на технологиите, оловото се оказа несъвместимо с новите каталитични конвертори и ламбда сонди, които то унищожаваше незабавно. Европейският съюз предприе решителни мерки още през 90-те години, а в България оловният бензин окончателно изчезна от бензиностанциите в началото на новия век. В световен мащаб последната капка от това гориво за транспорт беше заредена през 2021 година.

Съвременните рафинерии постигат високи октанови числа чрез безопасни методи като каталитичен реформинг, изомеризация и добавяне на кислородсъдържащи компоненти – МТБЕ и биоетанол. Така произвеждат горива с 95, 98 или дори 100 октана, които не съдържат тежки метали и са напълно подходящи за модерните инжекционни системи.

Разликите между оловния и безоловния бензин са съществени. При оловния бензин октановото число се вдигаше с токсична добавка, която оставяше отлагания в изпускателната система, разрушаваше катализаторите и изхвърляше канцерогенни вещества. Тези горива бяха оцветявани в синьо, червено или оранжево за различаване. Безоловният бензин използва органични съединения, които са безвредни за каталитичните неутрализатори и сензорите за кислород. Днешните горива са прозрачни или леко жълтеникави и отговарят на европейския стандарт EN 228.

Ако днес някой случайно използва оловен бензин в модерен автомобил, последствията биха били скъпи – дори едно зареждане може да унищожи катализатора и кислородните сензори, а ремонтът струва между 300 и над 1000 евро. За да се установи наличието на олово, се налага лабораторен анализ, който обикновено струва от 30 до 100 евро.

В крайна сметка забраната на оловния бензин е едно от най-значимите постижения за опазване на околната среда и общественото здраве. Автомобилният свят днес е насочен към чисти технологии, а тетраетилоловото остава само в историята.