Случаят с окултно общество край Калофер, чиито членове са извършвали магически и окултни практики и се предполага, че са изпадали в халюциногенни психотични състояния, предизвика коментар от социалния антрополог Харалан Александров. Според него това не е изолиран български феномен, а местна версия на вълната „Ню Ейдж“ от миналия век, особено разпространена в Калифорния, където духовните практики и употребата на психотропни вещества са почти нормализирани. Тази идеология е привлекателна за хора, които са развити, но не се чувстват щастливи в материалния свят и търсят нещо отвъд познатото.

Александров обяснява, че подобни търсения започват с усещане, че светът е дефектен и несъвършен, и с древни гностически идеи за истинския път. В българската култура обаче традиционните методи за интоксикация са други – ракията и леденото хоро, които са приети и одобрявани. Окултните практики остават маргинални, затворени и неразбрани.

Рискът е най-голям за уязвими хора, зависими или търсещи зависимост, които не се чувстват реализирани или приети. За тях групата може да е убежище. Според антрополога проблемът е свързан и с търсенето на смисъл, когато човек излезе от режима на оцеляване. Липсват обща картина на света, голям разказ и устойчива институционализирана духовност. Българската православна църква се опитва да запълни тази ниша чрез образование, но процесът е спорен. В модерния свят тази функция често се изпълнява от психотерапията, чието търсене расте заради тревожността – икономическа, социална, политическа и геополитическа.

Подобни общности дават привидно лесен и примамлив отговор: „Елате при нас, всичко ще бъде чудесно. Ние знаем пътя, ние ще ви подкрепим.“ Често има елемент на изолация и призив да се прекъснат връзките с порочния свят. Александров подчертава, че освен селекция от страна на групата е необходима и автоселекция – хората сами избират този живот. Границата между общност и секта е плаваща, но при сектата има злоупотреба и контрол. Сектата е тоталитарна организация, която обещава да реши всички проблеми – психологически, социални, емоционални – и да отведе човека отвъд материалното и парите.

Хората в подобни групи не са малоумни и изборът им до голяма степен е доброволен, но не непременно информиран. Затова отговорът според антрополога е образование. Той посочва и че при хора в дълбока депресия, чувстващи се предадени или зависими от хазарт, често близките пропускат да забележат проблема навреме. Това е въпрос на грижа за общността – индивидите не могат да бъдат спасени поотделно. Институциите са слаби и с ниско доверие, затова не бива да им се възлагат свръхочаквания. По-важно е да се активизират естествените социални мрежи в реалния живот и да се реагира, когато хората дават сигнали, че са в беда, объркани, тревожни или загубили посока.

Като ясни предупредителни знаци Александров посочва искането на пари, стремежът към контрол върху човека и опитите той да бъде откъснат от нормалните социални връзки и отношения.