На 5 октомври 1961 г. в Radio City Music Hall в Ню Йорк се състои световната премиера на „Закуска в Тифани“. Днес, десетилетия по-късно, романтичната комедия на режисьора Блейк Едуардс остава сред най-разпознаваемите филми в Холивуд. Снимките продължават от октомври 1960 до февруари 1961 г., а сюжетът е адаптация по новелата на Труман Капоти от 1958 г. Зад елегантния образ на класиката обаче стоят напрегнати снимки, спорове за актьорския състав и песен, която едва не отпада от филма.

Блейк Едуардс не искал Джордж Пепард

Едно от основните напрежения зад камерата е свързано с избора на Джордж Пепард за ролята на писателя Пол Варжак. Режисьорът Блейк Едуардс категорично не е убеден, че Пепард е правилният актьор. Той дори пада на колене пред продуцентите и ги моли да не го избират. Едуардс предпочита Тони Къртис, но в крайна сметка решението е взето в полза на Джордж Пепард. Напрежението продължава и по време на снимките. Пепард е възпитаник на Actors Studio и следва интензивен метод на работа, който силно се различава от по-инстинктивния подход на Одри Хепбърн. Актьорът анализира подробно сцените и често оспорва режисьорските решения, а конфликтите му с Едуардс поне веднъж почти стигат до физическа разправа.

Tiffany & Co. отваря вратите си специално за филма

Началната сцена, в която Холи Голайтли закусва пред витрината на Tiffany & Co. на Пето авеню, е заснета рано сутринта в неделя. Тя е сред първите кадри, направени за продукцията. Tiffany & Co. предоставя на снимачния екип необичайно широк достъп до прочутия си магазин в Манхатън, включително до интериора му. Това позволява една от най-разпознаваемите локации в историята на киното да бъде заснета не като студийна декорация, а на действителното място.

Прочутото парти е снимано с истинско шампанско

Не по-малко сложна се оказва сцената с шумното парти в апартамента на Холи Голайтли. Блейк Едуардс иска атмосферата да изглежда хаотична и естествена, затова разчита на актьори, способни да импровизират, вместо единствено на стандартни статисти. Режисьорът дори поръчва истинско шампанско за снимачната площадка и насърчава изпълнителите сами да измислят част от ексцентричното поведение на гостите. Резултатът е една от сцените, които най-добре показват бохемската атмосфера на Ню Йорк, през която филмът изгражда образа на Холи Голайтли.

Черната рокля на Одри Хепбърн поставя рекорд

Сред най-големите наследства на „Закуска в Тифани“ е черната рокля на френския дизайнер Юбер дьо Живанши, носена от Одри Хепбърн. Сътрудничеството между актрисата и дизайнера започва още със „Сабрина“ и се превръща в едно от най-влиятелните партньорства между киното и висшата мода. Givenchy създава ключовите костюми на Хепбърн за „Закуска в Тифани“, докато част от останалия ѝ гардероб е осигурен от костюмния отдел на Paramount под ръководството на легендарната дизайнерка Едит Хед. Една от запазените черни сатенени рокли е продадена на търг в Лондон през декември 2006 г. за 456 200 паунда, при предварителна оценка от едва 50 000 до 70 000 паунда. По това време продажбата поставя световен аукционен рекорд за рокля, създадена за филм. Средствата са предназначени за благотворителната организация City of Joy Aid.

„Moon River“ за малко да изчезне от филма

Един от най-невероятните моменти в историята на продукцията е свързан с песента „Moon River“. Композиторът Хенри Манчини създава мелодията специално с гласа и образа на Одри Хепбърн предвид, а текстът е написан от Джони Мърсър. Във филма Холи Голайтли изпълнява песента с китара на пожарната стълба пред апартамента си. След предварителни прожекции обаче в Paramount се появява идея песента да бъде премахната. Одри Хепбърн реагирала категорично с думите „През трупа ми“. Различните свидетелства за точната размяна на реплики се разминават, но е добре документирано, че „Moon River“ действително е била застрашена от отпадане. Решението да бъде запазена се оказва историческо. През 1962 г. Хенри Манчини и Джони Мърсър печелят „Оскар“ за най-добра оригинална песен, а Манчини получава още една статуетка за музиката към филма. „Закуска в Тифани“ има общо пет номинации за „Оскар“, включително за изпълнението на Одри Хепбърн.

Ролята на Мики Руни остава най-спорната част от филма

Ако образът на Одри Хепбърн е издържал проверката на времето, един от другите персонажи в „Закуска в Тифани“ днес се разглежда по съвсем различен начин. Американският актьор Мики Руни играе японския съсед на Холи, господин Юниоши, с тежък грим, изкуствени зъби и преувеличен акцент. Образът още при премиерата получава отрицателни оценки, а през следващите десетилетия се превръща в един от най-често посочваните примери за расов стереотип в класическото холивудско кино. По-късно Мики Руни признава в автобиографията си, че се срамува от ролята. Продуцентът Ричард Шепърд също впоследствие изразява съжаление за избора, а критиките към персонажа стават все по-силни с годините.

Труман Капоти изобщо не искал Одри Хепбърн

Любопитното е, че днес трудно можем да си представим Холи Голайтли с друго лице, но писателят Труман Капоти не бил доволен от избора на Одри Хепбърн. Капоти предпочитал Мерилин Монро за главната роля и смятал, че тя е по-близо до неговата литературна героиня. Paramount обаче избира Одри Хепбърн и именно ролята на Холи Голайтли се превръща в един от определящите образи в кариерата на актрисата. Самата Хепбърн също имала колебания. Холи е по-сексуално освободена и морално двусмислена героиня от образите, с които актрисата дотогава е свързвана. Филмът значително смекчава някои аспекти от новелата на Капоти и поставя по-силен акцент върху романтичната история между Холи и Пол.

Първият режисьор също е сменен

Блейк Едуардс не е първоначалният избор за режисьор. Когато Paramount обявява проекта през януари 1959 г., за режисьор е посочен Джон Франкенхаймер. Участието му обаче приключва още в ранния етап на разработката. Одри Хепбърн имала резерви, тъй като не познавала добре работата му, а студиото смятало, че неговият стил може да бъде прекалено мрачен за проекта. В крайна сметка режисурата е поверена на Блейк Едуардс, чийто по-лек комедиен подход се оказва решаващ за окончателния тон на филма.

Шестдесет и пет години след премиерата именно съчетанието между Одри Хепбърн, стила на Givenchy, музиката на Хенри Манчини и образа на Ню Йорк продължава да определя културното наследство на „Закуска в Тифани“. Филмът обаче остава и продукт на своето време, едновременно влиятелен със стила си и все по-критично разглеждан заради някои от решенията си.