Одитни проверки на публичните финанси, социалноосигурителната система и Агенция „Пътна инфраструктура“ разкриват сериозни проблеми в бюджетното управление. Провереният период за публичните финанси обхваща 1 януари 2020 г. – 31 май 2026 г. Констатациите са определени като безотговорно харчене, при което не се отчита дългосрочната цена на решенията.

Дълг, заплати и дефицит

Разходите за обслужване на държавния дълг са нараснали от около 1 млрд. евро през 2020 г. до над 2,5 млрд. евро през 2025 г. Кумулативният ефект от автоматичната индексация на възнагражденията в публичния сектор достига 14,3 млрд. лева, като тези разходи се превръщат в постоянни и трудно се намаляват при влошаване на финансите. За същия период населението е намаляло със 7,11%, а публичните служители на 1000 души са се увеличили от 24 на 28. Средното изпълнение на планираните инвестиции е 78%. Дефицитът през 2025 г. е достигнал 6,73 млрд. евро, а реалният структурен дефицит се е влошил до 4,1% от БВП.

Ангажименти и задържани плащания в АПИ

Агенция „Пътна инфраструктура“ е поела договорни ангажименти за 18,2 млрд. лева при разходна база от 11,4 млрд. лева. Недостигът е наложил отпускането на над 1,6 млрд. лева чрез извънредни постановления по бюджета на регионалното министерство, като част от средствата са отишли за стари задължения за текущи ремонти. Над 1000 сертификата за реално извършени ремонти, включително от 2022, 2024 и 2025 г., са били задържани и неодобрени с години. Стойността на дейностите е около 2 млрд. лева, натрупаните лихви са над 6 млн. лева, а неизплатените компенсации – около 300 млн. лева. Ако тези задължения бяха отчитани своевременно, законовите ограничения за дефицита щяха да бъдат надхвърлени през 2021, 2024 и 2025 г.

Социални разходи

Разходите за пенсии и обезщетения са се увеличили със 106% за разглеждания период, докато БВП е нараснал с 87,6%. Следващата стъпка е представяне на проектобюджета в петък и внасянето му в парламента.