Плажът „Ланжерон“ в Одеса посреща лятото с тълпи от хора. Деца играят в пясъка, младежи скачат във водата, а от баровете се носи музика. Само на няколко метра обаче е паркиран пикап с мобилна противовъздушна система, до която дежурят войници. Русия може да нанесе удар по пристанищния град с дронове или крилати ракети във всеки един момент.

Въздушните тревоги са ежедневие. Когато сирените зазвучават, повечето хора не реагират – остават по плажните си места. За тях това е част от нормалния живот, колкото и парадоксално да звучи.

Търговката Алина, която продава сушена риба, разказва, че постоянните нападения развалят бизнеса. Трябва да зарязва стоката и да бяга към убежището, което за щастие е близо. Подобна е историята на Виола, която продава сувенири. Тя признава, че страхът не изчезва, но хората свикват. „Психиката се адаптира“, казва тя, и добавя, че дори след интензивни обстрели плажът отново се пълни.

Серхий е дошъл от Никопол, където обстановката е далеч по-тежка. За първи път от шест години е в Одеса със семейството си, за да даде на децата си възможност за отдих. Тук им се струва по-спокойно, въпреки че наблизо е пристанището – основната цел на руските удари.

Вечер старият град оживява. Кафенетата и баровете се пълнят, хората се радват на живота, въпреки че опасността е само на две крачки. Дмитро Баринов от Украинския пристанищен съюз се възхищава на устойчивостта на местните, но предупреждава: рискът не бива да се подценява. Има тежки случаи с ранени и убити по плажовете при руски атаки. За много курортисти от източните части на страната Одеса е единственото място, където децата им могат да играят край морето. Но точно това ги превръща в уязвима точка.

Въпреки всичко Одеса продължава да носи своята лекота – контрастът между радостта и смъртната опасност остава част от ежедневието.