На 14 октомври 1529 г. османската армия на султан Сюлейман I предприема последния си голям щурм срещу Виена, но защитниците го отблъскват. Това е решаващият момент в първата османска обсада на града, започнала на 27 септември същата година.

Сюлейман I достига до Виена след победата при Мохач през 1526 г., която открива нов етап в борбата между Османската империя и Хабсбургите за контрол над Унгария и Централна Европа. След превземането на Буда през септември 1529 г. султанът насочва силите си към столицата на австрийските владения.

Обсадата се сблъсква с времето и логистиката

Числеността на османските сили се оценява различно. Съвременните изследвания посочват между 80 000 и 120 000 души, докато гарнизонът на Виена наброява около 18 000 до 25 000 войници. Отбраната е организирана от Никлас граф Залм и Вилхелм фон Рогендорф.

Походът към града е забавен от проливни дъждове, кални пътища и труден терен. Част от тежката обсадна артилерия не успява да достигне до Виена. Именно липсата на достатъчно тежки оръдия ограничава възможностите на османците да разрушат укрепленията.

Османските сапьори прокопават тунели и поставят мини под стените, но защитниците откриват и обезвреждат голяма част от тях. Когато отделни взривове успяват да отворят пролуки, пехотата на града ги посреща с дълги пики и аркебузи.

Последният щурм

След продължителните валежи положението в османския лагер се влошава. Недостигът на храна и вода, заболяванията и наближаващата зима поставят под натиск армията на Сюлейман. На 12 октомври е свикан военен съвет, на който е решено да бъде направен още един опит за превземане на града.

Две дни по-късно османците атакуват на няколко места. Нападението не успява да разшири пролуките в стените, а защитниците задържат позициите си. Посочва се 14 октомври като ден на последния щурм, а 15 октомври като датата, на която Сюлейман нарежда отстъпление.

Затова в историографията се срещат и двете дати за края на обсадата. Някои историци определят 14 октомври като деня, в който османците прекратяват обсадата след провала на последната атака, докато други поставят официалното начало на отстъплението на 15 октомври.

Виена не е завладяна, но обсадата оказва драматично влияние върху физическия облик на града. След 1529 г. средновековните стени започват да бъдат заменяни и подсилвани с по-съвременни укрепления и бастиони.

Първата обсада на Виена спира османското настъпление към Централна Европа, но не слага край на конфликта. През 1532 г. Сюлейман I предприема нов поход, който не завършва с повторна атака срещу града.