Новата управленска програма на правителството обхваща 208 страници и набелязва цели в различни сфери, като образованието е сред детайлно разработените области. Въпреки това, според Деян Колев, председател на Център „Амалипе“, от документа почти напълно отсъстват интеркултурното образование, десегрегацията, подкрепата за училища с концентрация на уязвими групи, образователните медиатори и образователната интеграция. Той определи това като най-голямата слабост на програмата.

Колев отбелязва, че като цяло има приемственост в политиките – запазени са амбициите за учителски заплати от 125% от средната, нови учебни програми и формиране на ценности. Проблемът обаче е липсата на ясни механизми за постигане на тези цели. Според него въвеждането на разнообразни форми на гражданско и интеркултурно образование е част от решението, което се доказва от работата на „Амалипе“ с 259 училища.

По отношение на планирания задължителен предмет „Добродетели и религии“, Колев припомня, че още през април 2025 г. МОН е предложил идеята, а директорите на училища в смесени райони са изразили притеснения от етническо напрежение. Той настоява за пилотиране в 100–200 училища, както и за възможност за светска програма „Добродетели и етика“, за да има реален избор за родителите.

Най-тревожното според него е, че в програмата отсъстват думи като „роми“, „етнически малцинства“, „десегрегация“ и „интеркултурно образование“. Колев подчертава, че подобно развитие би било логично за държава без малцинства, а не за България, където над половината от общообразователните училища и професионалните гимназии са с концентрация на уязвими групи. Той посочва, че след 2009 г. МОН не събира етническа статистика, но по оценки на „Амалипе“ поне една четвърт или една трета от учениците са от малцинствата.

Колев обръща внимание и на сегрегацията в образованието. Според данни на ЕС над 60% от ромските деца учат в класове само или почти само с роми. В градовете има 120 сегрегирани общообразователни училища, а 64 са в процес на сегрегация. Той отбелязва процеса на „вторична сегрегация“, при който българските родители изтеглят децата си, когато ромските надхвърлят 20–25%. Има и положителни примери, като СУ „Трайко Симеонов“ в Шумен, но те са изключение. Той настоява за прилагане на чл. 99, ал. 4 от закона, забраняващ етнически паралелки, както и за приемане на промени, задължаващи общините да предприемат десегрегационни мерки.

По отношение на подготвителните езикови класове, Колев ги оценява като потенциално полезни, но предупреждава да не се допуска повтаряне на класа, защото това ще доведе до отпадане. Той препоръчва интегриране на билингвални техники и активно използване на майчиния език, както и насърчаване на посещението на детска градина от 4-годишна възраст.

За образователните медиатори Колев отбелязва, че програмата предвижда увеличаване на броя им, но липсват ясни финансови ангажименти и устойчивост. Той припомня, че финансирането на медиаторите вече е държавно, но са нужни допълнителни мерки.

Сериозен пропуск е и липсата на ангажимент за продължаване на допълнителното финансиране по чл. 52а от Наредбата за финансирането, от което зависят над половината училища и една четвърт от детските градини. Колев настоява училищата с концентрация на уязвими групи да се оценяват чрез система на принадената стойност, защото те дават най-голяма добавена стойност на учениците си.

Накрая той изразява надежда, че пропуските са технически и ще бъдат коригирани при изпълнението на програмата, както се е случвало и с предишни стратегически документи, след намесата на „Амалипе“ и други организации.