Приетата на 12 август Управленска програма на България за 2026–2030 г. очертава политики в стотици сфери, но според Деян Колев, председател на Център „Амалипе“, в образователната част липсва едно от най-съществените направления – образователната интеграция. Той отбелязва, че документът продължава познати ангажименти като увеличаване на учителските заплати до 125 процента от средната, създаване на нови учебни програми и възпитание в ценности, но не дава отговор как поставените цели ще бъдат постигнати. На фона на данни, че около 52 процента от общообразователните училища и професионалните гимназии са с концентрация на уязвими групи, според него отсъствието на политика за интеграция е необяснимо.

Най-тревожното, посочва Колев, е, че в програмата почти не присъстват понятията „роми“, „етнически малцинства“, „интеркултурно образование“ и „десегрегация“. Вместо тях са използвани общи формулировки като „деца от уязвими групи“ и „деца с различен езиков произход“. Той определя това като стесняване на образователната интеграция в сравнение с предишни стратегически документи и предупреждава за риск подобен подход да проправи път към асимилационни тенденции.

Според него десегрегацията е преди всичко градски проблем. В много български градове има училища, в които се събират почти само деца от малцинствата, а когато ромските ученици надхвърлят определен дял, мнозинството родители често записват децата си другаде. Той настоява за реален контрол върху забраната за формиране на паралелки на етнически принцип и за приемането на законодателни промени, които да задължат общините да предприемат мерки за намаляване на сегрегацията.

Колев коментира и идеята за задължителен предмет „Добродетели и религии“. Той припомня, че училищните директори имат притеснения от етническо напрежение и настоява за пилотиране, както и за предоставяне на светска програма „Добродетели и етика“ наред с конфесионалните учебни програми. Само така родителите ще имат реален избор, категоричен е той.

Подготвителният езиков клас за деца, които не владеят добре български, би могъл да помогне, ако използва интеркултурни билингвални похвати. Според него обаче повторението на такъв клас е опасно, защото може да доведе до отпадане от училище. По-добрата алтернатива е осигуряването на детска градина от 4-годишна възраст, както изисква законът.

В управленската програма има намерение за увеличаване на образователните медиатори и създаване на методологичен център, но липсват конкретни финансови ангажименти. Колев припомня, че медиаторите вече получават заплати от държавния бюджет и е важно тази устойчивост да се запази.

Той обръща внимание и на училищата с концентрация на уязвими деца, които от години разчитат на допълнително финансиране по чл. 52а от наредбата за финансирането. Опасението е, че без изричен ангажимент за продължаване и увеличаване на средствата, много училища в малките населени места няма да могат да поддържат заплати и екипи. Той също така препоръчва тези училища да се оценяват чрез система на принадената стойност, а не единствено по резултати на тестове, защото именно там работата на учителите дава голяма добавена стойност.

Накрая Колев изразява надежда, че теми като десегрегация, интеркултурно образование и работа с ромската общност ще бъдат включени по време на изпълнението на програмата. Той припомня, че подобни пропуски е имало и при предишни стратегически документи, но след намесата на неправителствения сектор и институциите те са били възстановени.