Константин Проданов, председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси, представи позицията си по реформи в образованието, здравеопазването, енергийната политика, местните финанси и кредитирането. По думите му се работи по механизъм, който ще обвърже в по-голяма степен финансирането с получените резултати. Той отбеляза, че България е с влошени позиции в класацията PISA, въпреки увеличените средства за образование през последните години. Според него е необходим функционален анализ във всички системи, а административната реформа вече е в ход.

В здравеопазването Проданов определи течовете като един от най-сериозните проблеми. В бюджета ще има повече средства за профилактика. Чрез Закона за обществените поръчки частните болници ще бъдат задължени да провеждат търгове за лекарства, а държавата ще организира централизирани търгове за определени скъпи лекарства.

За отоплителния сезон той не вижда проблем с доставките на газ. По думите му има достатъчно количества. В бюджета на Агенцията за социално подпомагане са предвидени над 300 млн. лв. за енергийно бедни домакинства. Има и два вида механизми за бизнеса – единият се задейства при цена над 120 евро/MWh, а другият е целеви за енергоемки предприятия.

По темата за цените на горивата Проданов каза, че те отново са високи. Въпреки че 100 долара за барел през 2026 г. не са същото като през 2022 г. заради покупателната способност и инфлацията, проблемът за мнозина българи остава. Подготвя се пакет от мерки, които да се активират при определени условия. За разлика от мерките от 2022 г., които били „на калпак“, сега помощите трябва да бъдат таргетирани към нуждаещите се. Държавата е готова да реагира, ако цените станат непосилни, но според него този момент още не е дошъл.

За бюджета на общините той заяви, че средствата ще се разпределят на база подготвени проекти, аргументирани с целесъобразност и капацитет за изпълнение. Няма да има политически пристрастия.

Относно увеличението на данъците върху имотите Проданов обясни, че данъчните оценки не са пипани от 2007 г. България събира около три пъти по-малко местни данъци от средното за ЕС, което ограничава средствата за общините, особено малките. Актуализацията ще им даде възможност да разполагат с повече средства за публични услуги. Такса смет няма да се пипа, тъй като тя е по-голямата част от сметката. Промяната ще е плавна, за да не се налага ударно догонване.

За бързите кредити той каза, че в последните години квартални магазини затварят и на тяхно място се появяват фирми за бързи кредити, които примамват с атрактивни оферти. На места пред тях стоят хора в спортна форма, напомнящи 90-те. Според него настоящият закон не работи заради начина, по който се формира защитата на кредитополучателите и ГПР. Ако буквално се спазва законът, при заем от 100 евро, върнат след две седмици, допустимата лихва е 1,60 евро, което прави отпускането на такъв заем невъзможно. Затова или легалният кредитор отказва бизнес и търсещият отива при лихвар в сивия сектор, или фирмата заобикаля правилата с анекси и споразумения, които начисляват много по-висока лихва заради риска.