В ранните часове на 16 октомври 1946 г. в спортната зала на нюрнбергския затвор са изпълнени смъртните присъди на десет от най-високопоставените представители на нацисткия режим. Те са осъдени от Международния военен трибунал за престъпления против мира, военни престъпления и престъпления срещу човечеството.

На бесилото последователно застават Йоахим фон Рибентроп, Вилхелм Кайтел, Ернст Калтенбрунер, Алфред Розенберг, Ханс Франк, Вилхелм Фрик, Юлиус Щрайхер, Фриц Заукел, Алфред Йодл и Артур Зейс-Инкварт. Сред тях са бившият външен министър, началникът на Върховното командване на Вермахта, ръководителят на Главното управление за сигурност на Райха, идеологът на нацистката партия, генерал-губернаторът на окупирана Полша, вътрешният министър, издателят на антисемитския вестник „Щюрмер“, ръководителят на програмата за принудителен труд, генерал и австрийски политик.

Присъдите са обявени на 30 септември и 1 октомври 1946 г. Дванадесет подсъдими получават смърт чрез обесване. Сред тях са Херман Гьоринг и Мартин Борман, но нито един от двамата не е екзекутиран в Нюрнберг. Гьоринг, най-високопоставеният оцелял нацистки представител сред подсъдимите, се самоубива с цианид в килията си няколко часа преди планираното обесване. Борман е съден задочно, тъй като съюзниците не успяват да го открият; по-късно е установено, че е загинал в Берлин в края на войната.

Процесът е открит на 20 ноември 1945 г. Обвинителите представят хиляди германски документи, свидетелства и филмови материали за престъпленията на нацисткия режим. От първоначално обвинените 24 души пред съда реално застават 21: индустриалецът Густав Круп е отстранен заради тежко здравословно състояние, Роберт Лай се самоубива преди началото на процеса, а Борман е съден в отсъствие.

В началото на процеса американският главен обвинител Робърт Джаксън заявява, че привилегията да се открие първият процес в историята за престъпления против мира носи огромна отговорност и че цивилизацията не може да ги игнорира, защото не би оцеляла при повторението им.

Трибуналът осъжда 19 подсъдими, оправдава трима, а останалите получават доживотни или многогодишни присъди. Съдът обявява ръководството на нацистката партия, СС, СД и Гестапо за престъпни организации. Така Нюрнбергският процес въвежда в международната практика принципа, че държавни ръководители и висши служители могат да носят лична отговорност за престъпления, извършени от името на държавата.

След екзекуциите телата са кремирани, а пепелта е разпръсната в приток на река Изар. Съществува разминаване относно точното място на кремацията.