В сръбските общообразователни учебници темата за българските Западни покрайнини не е отделен голям раздел. Тя се изучава във връзка с Ньойския мирен договор и следвоенното териториално устройство на Балканите. Учениците научават, че на 27 ноември 1919 г. България подписва договора като победена държава и че Цариброд (днес Димитровград), Босилеград и районите по Тимок и в Струмишко преминават към Кралството на сърби, хървати и словенци.

В българския разказ тези земи се наричат „Западни покрайнини“ и се представят като исторически български територии, загубени след войната. В сръбския учебен и административен разказ акцентът е върху присъединяването на територии към новосъздаденото кралство и утвърждаването на следвоенната граница. Затова ученикът обикновено не среща българската интерпретация като централен извод.

Общообразователните сръбски учебници не отделят значително място на историята на българското население в тези райони, на промените в училищната и църковната система или на споровете около езика и идентичността. Тези теми се разглеждат по-подробно в обучението на българското национално малцинство. За учениците, които учат на български език, сръбските учебници се превеждат, но следват одобрената от сръбските власти програма. Предвидени са и допълнителни материали по история, география и култура, съобразени с малцинството. Според представител на Националния съвет на българското национално малцинство това са учебници, одобрени от министъра на просветата на Република Сърбия, само преведени на български.

Практическият проблем с учебниците също е важен. През 2015 г. започва осигуряването на преведени учебници за основното образование, след години, в които учениците са работили с фотокопия или с книги, внесени от България. При преброяването през 2022 г. 12 918 души в Сърбия са заявили българска националност, като основните общности са в Босилеград и Димитровград.

Така отговорът на въпроса какво учат сръбските деца е двоен: в общата сръбска програма се изучават Ньойският договор и присъединяването на Цариброд и Босилеград към Кралството на сърби, хървати и словенци; децата от българското малцинство могат да добавят към този разказ и собствената си историческа памет.