Случаят между журналистката Соня Колтуклиева и председателя на Народното събрание Михаела Доцова предизвика силен политически отзвук, но зад него стои по-важен въпрос: къде минава границата между правото на журналиста да настоява за отговор и задължението на охраната да защитава охранявано лице. След излизане от партиен офис Доцова е посрещната от журналисти; Колтуклиева я пита защо два пъти е провалено заседание на парламента, на което е трябвало да се обсъждат помилванията на Илияна Йотова. След това председателят се качва в автомобила си, а журналистката посяга към вратата. Именно тогава реагира служител на НСО.

Този момент е центърът на спора. Правото да задаваш неудобни въпроси е важно и въпросът е от обществен интерес. Но то не означава автоматично право да отваряш вратата на автомобил, в който се намира охранявано лице. Трябва да се разграничават журналистическата настойчивост и физическото приближаване до охраняван човек по начин, който може да бъде възприет като риск.

От охраната не може да се очаква да гадае намеренията на всеки, който се приближава. Нейна задача е да оценява риска и да предотвратява евентуална опасност. Ако някой посяга към вратата на автомобила на охранявано лице, реакцията трябва да се оценява в този контекст. Това не прави всяко действие автоматично оправдано: при съмнение за превишаване на правомощия или непропорционална сила е нужна проверка. Но проверката трябва да стъпва на пълния запис, конкретните действия и приложимите правила, а не на политически внушения и емоции.

Случаят бързо се превърна в политически скандал, защото различни страни го използват за своите позиции. Едни говорят за натиск върху журналистиката, други защитават охраната, трети атакуват институции и политици. Така фактите остават на заден план, а видеото се превръща в инструмент за присъди според пристрастията.

Свободата на словото е основополагаща. Журналистите трябва да могат да задават трудни въпроси и да търсят отговорност. Също толкова важно е държавните служители да изпълняват задълженията си без страх, че всяка реакция ще бъде политическа атака. Ако охраната не реагира при потенциално опасна ситуация, ще бъде обвинена в бездействие; ако реагира, ще бъде обвинена в посегателство срещу журналистически права. Изходът не е бездействие, а оценка според правилата, обстоятелствата и пропорционалността.

В крайна сметка въпросът не е дали Колтуклиева има право да задава въпроси — има го. Въпросът е дали начинът, по който го прави, е съобразен със ситуацията и мерките за сигурност. Също така НСО трябва да бъде под контрол, но конкретният служител трябва да бъде оценяван по това дали е действал в рамките на правомощията си и дали реакцията е била съразмерна. Ако проверката установи професионално изпълнение, той заслужава признание, а не автоматично заклеймяване. Ако е направил точно това, за което е обучен и длъжен, въпросът е защо от него се очаква да не реагира. Демокрацията се нуждае едновременно от свободни журналисти, работещи институции и професионална охрана; едното не трябва да се противопоставя на другото.