На 2 юли 1566 г. умира Мишел дьо Нотрдам, известен като Нострадамус, една от най-противоречивите фигури на Ренесанса. Роден на 14 декември 1503 г. в Сен Реми дьо Прованс, той първоначално е обучен като лекар и фармацевт. В епоха на чести чумни епидемии, Нострадамус прилага напредничави методи – акцент върху хигиената, свежия въздух и билковите смеси, вместо кръвопускането. Тази практика му носи репутация и финансова стабилност. С времето интересите му се пренасочват към астрологията и окултните науки, неизменна част от интелектуалния живот на XVI век. През 1555 г. излиза първото издание на неговия най-известен труд – „Пророчества“, сборник от четиристишия в умишлено неясен и символичен стил. Именно тази двусмисленост позволява текстовете да бъдат тълкувани в различен исторически контекст. Славата на Нострадамус нараства значително, когато последователи свързват негови пророчества с гибелта на френския крал Анри II през 1559 г. Това привлича вниманието на кралския двор, а Катерина Медичи го назначава за личен астролог. Въпреки това той никога не заема официална политическа позиция и избягва директни предсказания, които биха могли да го компрометират. След смъртта му интересът към трудовете му не отслабва. Всяка нова епоха „открива“ в стиховете му намеци за войни, революции, природни бедствия и технологични катастрофи. Историците обаче подчертават, че повечето тълкувания са направени постфактум и не са доказани като реални предсказания. Въпреки скептицизма, Нострадамус остава трайно присъствие в популярната култура – книги, филми, документални продукции и медийни анализи, особено в моменти на глобална несигурност. Пет столетия след раждането си, той продължава да бъде символ на човешкото желание да надникне в бъдещето – чрез наука, вяра или интерпретация.