Нона Йотова е артист, който трудно се събира в една дума. Тя е актриса, певица, композитор и поетеса, а сценичният ѝ път показва постоянна готовност да се превъплъщава – понякога до степен, в която публиката да не разпознае човека под грима. Показателен е разказът от началото на връзката ѝ с Богомил Бонев: когато той отива да я гледа, не разбира кога ще се появи на сцената, защото тя играе прегърбена зла царица с бастуни, огромен нос и тежък грим. Едва след представлението научава, че „чудовището“ е самата Нона. Този анекдот добре обяснява удоволствието ѝ да изчезва в образа – нещо, което тя прави на сцената, макар в живота да твърди, че не играе роли.

Родена е на 25 октомври 1966 г. в София. Срещаната понякога 1969 г. не съвпада с данните, посочвани от институции, така че през 2026 г. тя навършва 60. През 1991 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Елка Михайлова. Заедно с режисьора Николай Георгиев основава първия български женски театър, а първата ѝ роля там е Сирано дьо Бержерак в едноименната постановка. Година по-късно получава покана за Театър „Българска армия“, а по-късно играе и в Сатиричния театър, Театър „Възраждане“ и Свободния театър. Сред запомнящите се ѝ образи са Джина Лолобриджида в „Джина и Фидел“, Канина във „Волпоне“, Кармен Волф в „Bella Donna“, както и роли в пиеси на Чехов, Шекспир, Артър Милър и Сам Шепърд.

Паралелно с театъра Йотова пише и изпълнява авторска музика. Дебютният ѝ албум „Омана“ излиза през 1993 г., следват „Нона“ през 1997 г., „Не завиждам“ през 2001 г., „Terra Incognita“ през 2003 г. и „Преоткриване“ през 2004 г. Музиката присъства и в по-новите ѝ публични изяви: през юли 2026 г. тя се среща с Дани Милев, двамата разказват за общата си работа и изпълняват песента „Сънувай ме“ по стихотворението „Зимна приказка“ на Борис Гуляшки. В разговора творчеството е свързано с личната отговорност и с възможността преживяното да бъде споделено с публика.

Нона Йотова има и филмови участия – в „Ла дона е мобиле“ на Нидал Алгафари и „Емигранти“ на Ивайло Христов. През 2003 г. води научнопопулярното предаване „Непозната земя“, посветено на археологията, а през 2015 г. се включва в третия сезон на „Като две капки вода“ и завършва на седмо място. Тя е автор и на стихосбирката „Ще потъна в очите ти“, а отпечатъците ѝ са част от Стената на славата пред Театър 199 „Валентин Стойчев“. На 60 тя остава артист с няколко лица – актриса, певица, композитор и поетеса, за която сцената не е само място за роля, а начин да разказва лични и чужди истории.