През третото тримесечие на 2026 г. броят на новопостроените жилища, въведени в експлоатация, е намалял с 17,8% спрямо същия период на предходната година. Между юли и септември разрешение за ползване са получили 5325 жилища в 1330 сгради. За първите девет месеца са въведени 15 408 жилища, което е спад от около 7% на годишна база. Намаление има във всички големи области през третото тримесечие, макар жилищното строителство да остава концентрирано в София, Пловдив и крайморските райони.

София запазва водеща позиция: 1893 жилища в 205 сгради през тримесечието, с 9% по-малко на годишна база; за януари–септември са въведени 4907 жилища, с 21,3% спад. Бургас е втори с 658 жилища през тримесечието, въпреки 28% спад; за деветмесечието обаче е единствената голяма област с ръст – 2699 жилища, или 23,7% повече. Варна е трета с 545 жилища, с 24,6% по-малко; за деветмесечието там са завършени 1658 жилища, с 6,7% спад. Пловдив отчита най-силно свиване сред големите области: 480 жилища през тримесечието, с 43,3% по-малко; за деветмесечието са завършени 1371 жилища, с 12,3% спад.

Най-голям дял имат двустайните жилища – 37,8%, следвани от тристайните – 35,6%; жилищата с шест и повече стаи са 4,1%. При сградите преобладават новопостроените къщи – 76,8%, а жилищните кооперации са 16,2%. Над 73% от въведените в експлоатация сгради са със стоманобетонна конструкция, а 23,2% – с тухлена.

Общата полезна площ на завършените жилища е 534 800 кв. м, от които 383 200 кв. м жилищна площ. Средната жилищна площ на едно ново жилище е 72 кв. м. Най-просторни са жилищата в Силистра и София-област – съответно 126,9 и 117,3 кв. м, а най-малки – в Бургас (52,4 кв. м) и Разград (57,3 кв. м).

По-малкият брой въведени в експлоатация жилища говори за по-слабо предлагане на новозавършени имоти през периода. Това обаче не означава непременно спад на започнатото строителство или на търсенето; бъдещото предлагане зависи и от издадените разрешителни, започнатите сгради и динамиката на сделките.