На 21 юли Йозгюр Йозел официално обяви създаването на Новата партия, към която се присъединиха 90 депутати от Народнорепубликанската партия (НРП). Това е най-мащабното партийно разцепление в турската история и само за ден новата формация се превърна в най-голямата опозиционна сила в парламента, изпреварвайки НРП, която остана с 44 места и падна до пето място. Новата партия получи правото да сезира Конституционния съд, но загубата на статута на основна опозиционна партия е тежък удар за НРП, който тя не е изпитвала от 24 години.

Разцеплението е кулминация на дълъг процес, започнал с ареста на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу през март 2025 г. След като опозицията загуби президентските избори през 2023 г., НРП смени лидера си – на мястото на Кемал Кълъчдароглу беше избран Йозгюр Йозел, който успя да спечели местните избори през 2024 г. Въпреки това правителството започна вълна от арести срещу опозиционни кметове, обвинявайки ги в корупция и връзки с терористични организации. До момента са арестувани 35 кметове, като петима от тях все още са в затвора.

На 21 май съд обяви конгреса на НРП от 2023 г. за нищожен, връщайки Кемал Кълъчдароглу начело на партията. Той зае партийната централа с помощта на младежи и полиция, което доведе до определянето на събитието като „срамен и тъжен ден“ от привържениците на Йозел. Така партията се оказа с две ръководства, а групата около Йозел поиска свикване на нов конгрес, но Кълъчдароглу отказа, позовавайки се на съдебни процедури и необходимост от чистка. Електоратът на НРП обаче не приема легитимността на съдебното решение и вижда в него опит на управляващите да поставят опозицията под контрол.

Йозел и екипът му многократно подчертаваха, че създаването на нова партия е последна мярка. За ден на учредяването беше избран 24 юли – годишнината от Лозанския договор, което символично свързва партията с основаването на модерна Турция, без да носи отговорност за миналото на НРП. Основателите започнаха деня с петъчна молитва и посещение на първия Меджлис, отправяйки сигнали както към светските, така и към консервативните избиратели.

Новата партия се стреми да обедини социалдемократи, националисти, консерватори и кюрдски демократи под мотото „Алиансът на Турция“. Програмата ѝ, озаглавена „За общо бъдеще“, включва връщане към парламентарната система, възстановяване на правовата държава, уважение към майчиния език и ускоряване на преговорите с ЕС. Проучванията показват, че около 70% от избирателите на НРП биха подкрепили новата партия, а интерес проявяват и до 40% от кюрдските избиратели, но това зависи от процеса на разоръжаване на ПКК.

Турските анализатори предупреждават, че ако новата партия е просто копие на НРП, тя няма да успее. НРП исторически има проблем с достигането до консервативните слоеве, а националистическото ѝ крило възпрепятства сътрудничеството с кюрдите. Успешни примери за широки коалиции, като Отечествената партия на Тургут Йозал и ПСР в началото, показват, че такива обединения могат да доминират, но изискват балансиране на различни интереси. За да успее, Новата партия се нуждае от три ключови фигури – Йозел, Имамоглу и Яваш, но Имамоглу е в затвора, а Яваш все още не е обявил дали ще се присъедини.

Пред новата партия стоят и административни трудности – тя трябва да има организации в поне половината области, за да участва на избори, както и да проведе конгрес шест месеца преди вота. Финансовият въпрос също е ключов – партията няма право на държавна субсидия, но за 24 часа успя да събере около 2 млн. евро от дарения, което е далеч от държавните средства за ПСР. Освен това активистите са изложени на риск от нови арести, а правителството контролира традиционните медии, въпреки че много млади хора се насочват към дигитални платформи.

Българските изселници и балканските общности в Турция традиционно подкрепят НРП, но бъдещето на отношенията между България и Турция вероятно ще продължи възходящо независимо от политическите промени. В заключение, успехът на Новата партия ще зависи от способността ѝ да предложи ефективно управление, да изгради широка коалиция и да преодолее институционалните пречки, докато ПСР запазва силната си партийна структура и държавен ресурс.