Нобелът не е публична номинация

В последните дни се появи мини-истерия около „номинацията“ на Георги Господинов за Нобелова награда. Публични номинации за Нобел няма. Ако изобщо съществуват, те са вътрешни за членовете на Шведската академия и се разсекретяват 50 години по-късно. В публичния дебат не се твърди, че Господинов е номиниран, а че е достоен за наградата. За един негов читател и издател това означава повече.

Швеция и рецепцията

На среща в Франкфурт шведският издател на Господинов отбеляза, че преди да започне да издава негови книги, в Швеция не е издавана книга от български автор повече от 50 години. Шведската академия не се интересува от популярността зад граница, а от рецепцията на автора в самата Швеция. Пример е Херта Мюлер, която изненадала германските критици, но била сред най-четените автори в Швеция. Единственият случай на Нобел за литература без издадена книга на шведски е драматургът Харолд Пинтър, който имал преведени пиеси.

Гьотеборг и вниманието

Директорът на Гьотеборгския панаир на книгата разказа за гостуването на Господинов – изключително внимание от публика и критика. На събитие с дипломатическия корпус Господинов изнесъл специално обръщение; няколко дипломати поискали копие от речта. Очаква се речта да бъде публикувана в Швеция. Едва в последните месеци в литературните среди в Швеция започнали да поставят Господинов рамо до рамо с най-големите писатели на нашето време.

Дългият път и инфраструктурата

Господинов пробива на чуждестранната сцена повече от 15 години при липса на български литературни агенции и постоянни сътресения във финансирането на преводи. Имало е разправии с Министерството на културата, непредвидими програми, сайт на Национален фонд култура само на български език, който не можел да се попълни без кирилска клавиатура. Дълго е отсъствал български щанд от панаирите във Франкфурт, Лондон и Болоня – задължителни за всяка уважаваща себе си европейска страна. После с години имало кух, празен щанд за десетки хиляди евро, платени от държавата в последния момент.

Изводи

Без международно признание не може при културна изолация. Нобелът рядко е само резултат от самороден талант; по-често зависи от обществена и културна инфраструктура, която позволява творчеството да разцъфне и да бъде споделено. По-добре е да гледаме на литературния Нобел не като национално самочувствие, а като признание, че сме създали условия талантът да бъде видим далеч отвъд малката ни страна. Ако постигнем това, Нобелът ще е на ръка разстояние – макар че тогава едва ли ще е толкова важен. Личното съучастие в подкрепата на големите умове е по-важно и по-удовлетворително от всяко потупване по рамото.