Думите, които избираме в ежедневните разговори, не са просто начин да предадем информация. Те често показват как възприемаме себе си и доколко вярваме, че позицията ни заслужава внимание. В психологията се обръща внимание на изрази, които предварително омаловажават мнението, успехите или нуждите ни. Сами по себе си те не са доказателство за ниско самочувствие, но когато се превърнат в постоянен модел, могат да подскажат несигурност, страх от критика или силна потребност от одобрение.

1. „Може и да греша, но...“ Тази фраза предварително отслабва позицията на говорещия. Вместо директно да изрази мнението си, човек сякаш се застрахова срещу евентуална критика.

2. „Просто имах късмет“ Когато успехите постоянно се обясняват с късмет, това може да показва затруднение да се признаят собствените способности, усилия и заслуги.

3. „Не искам да досаждам, но...“ Това предварително извинение често се появява, когато човек се притеснява, че нуждите или въпросите му ще бъдат възприети като тежест.

4. „Това е просто мое мнение“ Изразът може да е учтив, но при постоянна употреба понякога обезсилва собствената позиция още преди другите да са реагирали.

5. „Както и да е, няма значение“ Оттеглянето от разговор след несъгласие може да бъде защитна реакция. Вместо да защити позицията си, човек предпочита да я представи като маловажна.

6. „Извинявай, че питам...“ Извинението е естествено, когато ситуацията го изисква. Но постоянното извиняване дори за нормални въпроси и молби може да подсказва страх да не бъдем възприети като натрапчиви.

7. „Сигурно е глупаво, но...“ Това е типичен пример за предварително обезценяване. Човек критикува собствената си идея, преди някой друг да получи възможност да го направи.

8. „На мен ми е все едно – ти реши“ Компромисът е важна част от отношенията, но системното прехвърляне на решенията към другите може да показва притеснение от заявяване на собствените желания и предпочитания.

Общото между тези изрази е своеобразна словесна „застраховка“ срещу неодобрение. Човек предварително намалява значимостта на думите, желанията или успехите си, така че евентуалното отхвърляне да изглежда по-малко болезнено.

Психологията обаче предупреждава да не се правят категорични заключения само по начина на говорене. Подобни фрази могат да идват и от възпитание, културни норми, стремеж към учтивост или конкретната ситуация. По-съществен е устойчивият модел – особено когато е съчетан с постоянен страх от критика, трудно поставяне на граници и необходимост от чуждо одобрение.

Първата промяна може да е малка: вместо „Може и да греша, но...“ – „Според мен...“, вместо „Просто имах късмет“ – „Радвам се, че усилията ми дадоха резултат“, а вместо „Извинявай, че досаждам“ – „Имам един въпрос“.