Ниските води на Дунав, продължителната суша и екстремните горещини вече засягат ядрените електроцентрали в Югоизточна Европа. В края на юли унгарската АЕЦ „Пакш“ намали производството си до под 50% от капацитета от 2 GW, след като нивото на реката спадна до рекордно ниски стойности. През август дебитът на Дунав при влизането в Румъния достигна исторически минимум от около 1370 куб. м/сек, което доведе до спирането на единия от двата реактора на АЕЦ „Черна вода“. Властите предприеха извънредни мерки като драгиране и изграждане на временни прегради, за да осигурят охлаждане за останалия реактор.

Проблемът не е само в ниското ниво на водата, а и в нейната висока температура, която намалява ефективността на охлаждането. Централите с проточни системи за охлаждане, като „Пакш“ и „Черна вода“, са особено уязвими. При АЕЦ „Козлодуй“ ситуацията е по-различна – тя разполага с дълбок изкуствен канал и охладителни кули, проектирани за по-ниски нива на реката. Според експерти, намаляване на мощността може да се наложи при спад с още около 12 см, а изключване – при спад с над 30 см. Все пак високите температури на въздуха намаляват ефективността на турбините.

Важно е да се прави разграничение между производствените проблеми и ядрената безопасност. Охлаждането засяга електрическите съоръжения, а не ядреното гориво, но всяко отклонение от нормалния режим носи допълнителна амортизация. Едновременното въздействие на жегата и сушата върху различни мощности – хидроцентрали, ТЕЦ, фотоволтаици, вятърни генератори и батерии – може да доведе до системен риск, както при срива в Испания и Португалия. За България подобен сценарий е по-малко вероятен заради добрата междусистемна свързаност.

Урокът от случващото се е, че енергийната инфраструктура трябва да се проектира за климата на бъдещето, а не само за миналите климатични данни. Адаптацията и инвестициите навреме са значително по-евтини от поправянето на щетите. Управлението на трансгранични ресурси като Дунав изисква сътрудничество и добросъседство, защото глобалните проблеми не спират на националните граници.