Кой е Николай Лилиев

Николай Лилиев е псевдоним на Николай Михайлов Попиванов. Роден е на 26 май 1885 г. в Стара Загора. Отрано остава сирак. Учи в родния си град и в Свищов, където завършва Търговската гимназия през 1903 г. Следва литература в Лозана (1905–1906) и търговия в Париж (1909–1912). Работи като учител в София, Пловдив и Свищов, а известно време е чиновник.

Литературен път

Печата стихове за пръв път през 1905 г. в „Българан“. Сътрудничи на литературни и хумористични издания като „Демократически преглед“, „Оса“, „Съвременник“, „Наш живот“, „Звено“, „Везни“. Съредактор е на списание „Златорог“. Той е представителна фигура на българския символизъм. Автор е на стихосбирките „Птици в нощта“ (1918), „Лунни петна“ (1922) и „Стихотворения“ (1932). През 1934 г. пише последния си цикъл стихове „При морето“.

Театър и преводи

Лилиев има приноси към българската театрална култура и сценична реч. Преводач е, автор на изследвания, портрети и спомени за български и чужди писатели и театрали. По време на Първата световна война е редник и кореспондент. След войната работи във ведомства и редакции. В чужбина заедно с Никола Михов изготвя обстойна библиография за българския стопански живот. Драматург е на Народния театър в периодите 1924–1928 и 1934–1960. Между двете световни войни преподава френски език във Висшето търговско училище във Варна (1932–1934).

Поезия

На 6 октомври 1960 г. Николай Лилиев умира. В статията са представени две негови стихотворения – „Всред есенното запустение“ и „Тихият пролетен дъжд“. Първото рисува есенна тъга, бездомност и смирение пред дърветата; второто – нежност, надежда и тъга в тихия пролетен дъжд.