На 23 септември 1947 г. малко след полунощ е изпълнена смъртната присъда на земеделския водач Никола Петков. Според решението на Народния съд той трябва да бъде обесен, но разсекретени архивни документи от 1947 г. показват, че демократът е убит с чукове по главата и след това провесен на въже.

С убийството на Никола Петков България попада в черна класация – в една фамилия заради политика са убити баща и двамата му сина. Либералът и министър-председател Димитър Петков, съратник на Стамболов, загива заради партийните си пристрастия, а по-късно са убити и синовете му – земеделците Петко и Никола. Никола Петков се оказва враг на два режима – на Борис III и на комунистическата власт, олицетворявана от Георги Димитров.

От 5 до 16 август 1947 г. се провежда съдебният процес срещу водача на демократичната опозиция. Ликвидирането му е част от унищожаването на политическата опозиция в България, наредено на българските комунисти от съветския диктатор Сталин през 1946 г. На 5 юни 1947 г. лидерът на обединената опозиция е арестуван в парламента, а опозиционният БЗНС, на който е лидер, е разтурен. Петков е обвинен, че е организатор на военната конспирация „Неутрален офицер“ и в подкрепа на Военен съюз. Прокуратурата, поставена под комунистически контрол, му приписва създаването на организация, целяла да събори властта чрез въоръжен преврат.

Преди ареста Петков и Георги Димитров влизат в словесна престрелка. Петков заявява, че ако е бил толкова голям реакционер, Димитров нямаше да го търси от Москва, за да влезе в Отечествения фронт. Димитров отговаря, че земеделецът ще получи това, което заслужава. Петков му отвръща, че „с мъст не се управлява“, след което е арестуван заедно с голям брой депутати опозиционери; изборът на 23 депутати е касиран.

Никола Петков е подложен на следствие от Държавна сигурност, а в началото на август 1947 г. срещу него започва монтиран политически процес, режисиран по подобие на сталиновите процеси в СССР. Обвинен е в шпионаж и организиране на преврат и е признат за виновен. Осъден е на смърт чрез обесване.

На 19 септември Държавният департамент на САЩ информира София, че предстои дипломатическо признаване на НРБ, и настоява да се отмени смъртната присъда на Никола Петков. Георги Димитров определя подобна отстъпка като проява на слабост. След като получава одобрението на Сталин, той настоява присъдата да бъде изпълнена бързо.

Смъртната присъда е изпълнена на 23 септември 1947 г. – 72 часа след искането на САЩ. Комунистите не позволяват публично погребение. И до днес не се знае къде е гробът на Никола Петков. След краха на тоталитарното комунистическо управление през 1989 г. в градинката пред храма „Свети Седмочисленици“ е изграден паметник на Никола Петков. През януари 2017 г. по предложение на второто правителство на Борисов президентът Росен Плевнелиев удостоява посмъртно Никола Петков с орден „Стара планина“ – I степен за приноса му в борбата против комунистическата диктатура и за изключителната му гражданска позиция и противопоставяне срещу налагането на комунистическия тоталитарен режим.