Последните часове на поета-революционер: Историята на Никола Вапцаров

На 23 юли 1942 г., в 11:45 часа, Софийският военен съд произнася смъртна присъда на шестима души за подривна дейност по време на Втората световна война. Сред осъдените е Никола Вапцаров – тогава 32-годишен, издал една-единствена стихосбирка „Моторни песни“ (1940). Присъдата е изпълнена същия ден след 21 ч. на Гарнизонното стрелбище. Преди разстрела Вапцаров написва на стената на килията си стихотворението „Борбата е безмилостно жестока“.

Вапцаров е роден на 7 декември 1909 г. в Банско, тогава в Османската империя. Баща му е войводата на ВМРО Йонко Вапцаров, а майка му – Елена Везюва, завършила американски колеж и станала протестантска мисионерка. Като юноша попада под влияние на руснака д-р Борис Майлер, който се оказва болшевишки агент на НКВД. Майлер бяга в СССР след провала на Септемврийското въстание през 1923 г. и оставя траен отпечатък върху Вапцаров. Къщата в Банско е посещавана от царски особи и интелектуалци като цар Фердинанд, цар Борис III, Яворов, Багряна.

Вапцаров учи в гимназията в Разлог, а след това в Морското машинно училище във Варна (1926-1932). След дипломирането си работи във фабрика в Кочериново, където става председател на професионално дружество. Жени се за Бойка, но детето им умира. Уволнен е през 1936 г. и се мести в София, където работи на различни места, включително като огняр. През ноември 1940 г. участва в Соболевата акция – събира подписи за съюзен договор със СССР. Арестуван е, но по-късно оправдан. След нападението на Германия срещу СССР през юни 1941 г., Вапцаров търси контакти със съпротивата. Свързва се с Цвятко Радойнов, ръководител на минноподривна комисия към ЦК на БРП(к). Вапцаров става касиер на комисията, която получава финансиране от СССР. През март 1942 г. са извършени масови арести и около 60 души стават подсъдими по процеса срещу ЦК на БРП(к). Вапцаров е обвинен в сътрудничество с терористична група, подривна дейност и саботаж. В дома му са открити пистолет, шифровани записки и агитационни материали. Подложен е на мъчения и признава. Процесът започва на 6 юли 1942 г., но Вапцаров се отрича от показанията си. Въпреки това е осъден на смърт и разстрелян заедно с още петима. Молбата му за помилване до цар Борис III е отклонена.

Вапцаров е бил редактор на в. „Литературен критик“ (1941) и е публикувал в различни издания. Приживе издава само „Моторни песни“, но след смъртта му творбите му стават широко известни. Сред най-известните му стихотворения са „Вяра“, „Двубой“, „Пролет“, „Борбата е безмилостно жестока“ и „Прощално“. Пише и пиесата „Вълната, която бучи“.