През четвърти век християнството бързо се разпространява по бреговете на Дунав сред готите. Готите се делят на вестготи и остготи: вестготите обитават днешна Румъния и Бесарабия, а остготите – земите между Дон и Днестър. По верски причини вестготите са разделени на две държави. В едната владетел е Атанарих, езичник и гонител на християните, а в другата – Фритигерн, християнин и закрилник на вярата.

Между двете държави пламва война. Атанарих побеждава. Фритигерн се обръща за помощ към византийския император Валент и получава армия. Той отново преминава Дунав начело на голяма войска, под знамена с кръст. В битката войските на Атанарих са разбити, част от тях са пленени, а Атанарих успява да избяга с група воини.

Така се открива широка възможност за разпространение на християнството в готската земя. Победата на Фритигерн е приета като победа на животворящия Господен кръст. Приемникът на готския епископ Теофил – епископ Вулфила – създава готската азбука и превежда на готски Свещеното Писание и много богослужебни книги. Християнството се затвърждава още повече, а св. Никита, един от прославените мъже сред готите, със своите вдъхновени слова обръща мнозина към вярата в Божия Син Иисус Христос.

По-късно Атанарих се завръща в родината, събира войска, разбива войските на Фритигерн и взема властта над цялата готска земя отвъд Дунава. Като езичник-фанатик той подема страшно гонение срещу Църквата. Св. Никита излиза в защита на християнската вяра. Проповядва все по-усилено и безстрашно, подготвя вярващите за мъченически подвизи и открито изобличава Атанарих в безбожие и безчовечие. Всички мъчения, с които тиранинът иска да принуди Никита да се отрече от Христа, остават без резултат. Нито раните, нито изтезанията на плътта го карат да се откаже от Господа. Тогава мъчителят заповядва да го изгорят на клада. Светият великомъченик стои твърд и непоклатен сред пламъците. Душата му отминава във вечността, при Бога, а тялото му остава невредимо. По заповед на властта незасегнатото от огъня тяло е оставено без погребение.

Тогава в готската земя живее благочестивият християнин Мариан, родом от Мопсует – град в малоазийската област Киликия. Той е близък приятел на Никита. Като научава, че приятелят му е умъртвен мъченически и тялото му е захвърлено в безчестие, Мариан решава да го намери и отнесе в родината си. Въпреки строгата заповед никой да не прибира тялото на Никита, той тръгва нощем да го търси. Нощта е мрачна и дъждовна, но Бог му изпраща светлина под формата на звезда, която озарява пътя му и се спира над тялото на мъченика. Мариан го взема, загъва го в чисто платно и го отнася в Киликия. Погребва го в дома си. По-късно там християни изграждат прекрасен храм и поставят светите мощи на великомъченика. Край тях започват да се извършват чудеса. Мнозина получават изцеление както на телесни, така и на душевни недъзи.

На 15 септември имен ден празнува Никита.