Киното на Никита Михалков: литература, история и тревожна красота
Никита Михалков навършва 81 години на 21 октомври. Името му остава свързано с филми, които надхвърлят границите на съветското и руското кино и съчетават литературна дълбочина, историческа памет и усещане за надвиснала беда.
Роден е през 1945 г. в Москва в семейство на писатели и творци. Започва да играе още на 14 години, а по-късно учи режисура във ВГИК при Михаил Ром. Първият му пълнометражен филм е „Свой сред чужди, чужой сред свои“ от 1974 г. – приключенска история с черти на уестърн и мотиви от руската революционна митология.
След това Михалков изгражда собствен почерк, в който литературата не потиска киното, а му дава допълнителна дълбочина. „Незавършена пиеса за механично пиано“ от 1977 г. е свободна адаптация по ранни текстове на Антон Чехов и носи на режисьора международно признание. Две години по-късно „Няколко дни от живота на И. И. Обломов“ превръща бездействието, умората и неспособността за промяна в драматичен материал.
През 1987 г. Михалков снима „Очи черни“ с Марчело Мастрояни. Актьорът играе руски дворянин, който си спомня за любовта и младостта, и получава наградата за най-добър актьор в Кан. „Урга – територия на любовта“ от 1991 г. разказва за приятелството между руски шофьор и монголски овчар в степите край границата между Русия и Китай. Филмът печели „Златен лъв“ във Венеция и е номиниран за „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм.
Най-големият международен успех идва с „Изпепелени от слънцето“ от 1994 г. Михалков е режисьор, сценарист, продуцент и изпълнител на главната роля на полковник Сергей Котов. Филмът започва като идиличен разказ за семейство през един летен ден, но постепенно се превръща в драма за страха и политическото насилие по време на сталинските репресии. Той печели Голямата награда на журито в Кан и „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм.
Сред по-късните мащабни проекти на режисьора е „Сибирският бръснар“ от 1998 г. – историческа мелодрама за любов, чест и имперска Русия. Най-силно обаче продължават да звучат филмите, в които голямата история влиза в дома, в семейството и в личния избор. Затова филмографията на Михалков може да се гледа и като хроника на променяща се Русия – през Чехов, Обломов, монголската степ, дворянската носталгия и страха от репресиите.