Нетната миграция към Германия продължава да спада, като за първи път от десетилетие движението на работна сила от новите държави в Европейския съюз се обръща. През 2024 г. около 35 000 души повече са напуснали Германия, отколкото са дошли от тези страни, а през 2025 г. отрицателният баланс достига 45 000 души. Това слага край на дългогодишната тенденция, в която Германия беше основен приемник на работници от Централна и Източна Европа. Според анализаторите този обрат вероятно няма да е временен, тъй като демографските промени в страните на произход ограничават потенциала за нова миграция.

Подобно развитие се наблюдава и при Западните Балкани – след пика през 2022 г. нетната имиграция от региона спада до около 40 000 души през 2025 г. В същото време Германия отчита значителен спад на молбите за убежище. През 2023 г. първичните молби са 329 000, а през 2025 г. – едва 113 000. Най-голямо е намалението при кандидатите от Сирия – от близо 100 000 на 23 000, което се свързва и с политическите промени в страната след края на режима на Башар Асад. Рязко спадат и молбите от Афганистан и Турция.

Отделно се отчитат украинските граждани, които са под специален режим на временна закрила. Нетната миграция от Украйна през 2025 г. е около 89 000 души – по-малко от 116 000 предходната година. Така общата нетна миграция към Германия спада до около 235 000 души, най-ниското равнище от 2010 г. насам.

Допълнителна тенденция е увеличаващата се емиграция на германски граждани. През 2025 г. около 100 000 германци са напуснали страната, което е ръст от 30 процента спрямо 2023 г. Макар това да не се смята за критично, то е предупредителен сигнал, защото Германия със застаряващо население трудно може да си позволи загубата на висококвалифицирани специалисти. Експертите настояват за подобряване на условията за живот и работа, включително намаляване на данъчната и социалноосигурителната тежест.