Израел провежда парламентарни избори, които се превръщат в тест за управлението на Бенямин Нетаняху. Вотът идва след атаките на „Хамас“ от 7 октомври 2023 г., военната операция в Газа, войната с Иран и засилващата се международна изолация на страната.

Нетаняху остава най-вероятният кандидат за съставяне на правителство, но това не гарантира стабилно управление. Кнесетът има 120 места и за кабинет е нужна коалиция. Ако никой лагер не събере достатъчна подкрепа, Нетаняху може да остане служебен премиер до нови избори през следващата година.

Проучванията показват оспорвана битка между „Ликуд“ и десните ѝ съюзници и съюза, воден от Гади Айзенкот. Нетаняху акцентира върху ролята си на военновременен лидер и връзката си с Доналд Тръмп, който открито го подкрепи. Премиерът твърди, че Тръмп е готов да „сложи край“ на иранската заплаха, ако Нетаняху остане на власт. Айзенкот отхвърля тази теза и обвинява опонента си в кампания чрез страх, лъжи и заплахи.

Възможно е Нетаняху отново да се нуждае от крайнодесните Итамар Бен-Гвир и Безалел Смотрич, които са под санкции от част от западните държави. Подкрепата за партията на Бен-Гвир „Еврейска сила“ расте, което може да увеличи влиянието ѝ при коалиционните преговори. Избирателните секции работят от 07:00 до 22:00 часа, а вотът се провежда след бурно десетилетие с войни, травма от атаките и дълбоки разногласия за посоката на дясното правителство.