През сезон 2026 г. десетки хиляди тонове български плодове и зеленчуци останаха по полетата. Част от продукцията беше изхвърлена, а друга не беше прибрана, тъй като изкупните цени не покриваха разходите за бране, транспорт и производство. Засегнати са праскови, сливи, дини, пъпеши, краставици и грозде. Няма точен национален отчет за унищожената или нереализираната продукция; данните за десетки хиляди тонове са оценки на представители на сектора, а не официално обобщение на държавна институция.

Хиляди тонове праскови останаха по градините

Най-сериозни сигнали дойдоха от Сливенско. Председателят на сдружение „Българска праскова“ Коста Петров съобщи, че около 2000–3000 тона индустриални и десертни праскови са останали по градините. В района се отглеждат около 10 000 декара от културата. Прекупвачи са предлагали между 40 и 50 евроцента за килограм, което според производителите не покрива разходите. За сливите първоначалните предложения от преработвателни предприятия са били 20–22 евроцента за килограм, а впоследствие са достигнали 28–30 евроцента. „Може би от 2000 до 3000 тона праскови останаха по градините за тази година“, заяви Коста Петров.

По-късно земеделски производители и овощари се събраха в новозагорското село Еленово, за да поискат достъп до пазари и мерки за сектора. Производителят Димитър Андонов посочи, че половината от плодовете в неговите градини са паднали на земята, тъй като не е имало къде да бъдат реализирани.

Дини и пъпеши останаха необрани

Подобна е ситуацията при дините и пъпешите. В района на Любимец поне 150 тона дини са останали на бостана, след като цените при производителите са се понижили до около 8–12 евроцента за килограм. При тези стойности прибирането на реколтата води до нови загуби.

В Добруджа производители от село Българево също са оставили част от реколтата по полето. Проблемът се свързва с благоприятните климатични условия, довели до свръхпроизводство, както и с конкуренцията от внос. Производителят Петър Георгиев, който отглежда около 200 декара, заяви, че разходите му са нараснали около три пъти, докато субсидиите не са се увеличили съответно. „Продажбите са трудни. Просто може би има много голямо производство, свръхпроизводство“, коментира Петър Георгиев.

Официалните данни отчитат голяма реколта

Оперативният анализ на Министерството на земеделието и храните към 8 октомври отчита значително увеличение на произведените количества при част от трайните насаждения. Прибраните праскови са 19 626 тона, сливите – 55 150 тона, а виненото грозде – 107 756 тона. Документът отчита и 87 940 тона дини, 31 081 тона пъпеши и 15 449 тона краставици на открито. Министерството уточнява, че оперативните данни служат като ориентир за текущото състояние на пазара и нямат статистически характер.

В района на Септември производители на грозде са предупредили, че десетки тонове могат да останат по лозята. Според местни лозари изкупната цена от 30–35 евроцента за килограм не оправдава разходите за работници, препарати, гориво и обработка.

Държавата обеща логистични центрове

Земеделският министър Пламен Абровски заяви, че държавата ще съдейства за създаването на логистични центрове по области, които да свързват местните производители с търговските вериги. „Трябва да направим така, че да можете да захранвате и те да купуват от вас на местно ниво“, каза Абровски.

Производителите настояват помощите да бъдат насочвани навреме, преди реколтата да бъде оставена на земята. След приключването на сезона част от загубите могат да бъдат компенсирани финансово, но продукцията вече не може да бъде върната на пазара.