Празните магазини в централните търговски зони на редица британски градове продължават да се увеличават. Нюпорт е начело с 19% незаети обекти, следван от Брадфорд с 18% и Блекпул със 17,6%. Анализът обхваща 63 от най-големите градове и населени места в страната и се основава на анонимизирани плащания с банкови карти, данни за местните бизнес ставки и оценки на свободните търговски площи.

Според данните има три основни причини за разликите: ниска покупателна способност на местното население, прекалено много търговски площи спрямо потенциалните клиенти и изтичане на потребителски разходи към по-големи близки градове. Нюпорт и Брадфорд губят близо 5% от разходите за покупки в централните си зони към Кардиф и Лийдс, а при Биркенхед делът към Ливърпул достига 7,5%.

По-успешните централни части са променили предназначението на част от магазините и са увеличили дела на заведенията и услугите. В Йорк и Единбург една четвърт от разходите са за храна, докато в Брадфорд, Стоук и Уигън делът е около 10%. Затруднените центрове са пренаситени с магазини и в тях няма достатъчно хора, посочват авторите.

Данните за България показват различна картина, макар и да не са напълно съпоставими с британските. В София делът на свободните търговски площи по булевард „Витоша“ е 2,7% през първата половина на 2026 г., като 40% от незаетите площи са концентрирани в един магазин. В утвърдените търговски центрове средната незаетост е 2,3%, а в действащите търговски паркове свободните пространства са почти нулеви. На „Витоша“ има 31 300 квадратни метра търговски площи, а петте действащи търговски парка в столицата предлагат общо 123 000 квадратни метра.

Първокласният наем в София достига 59 евро на квадратен метър месечно за главна търговска улица, 46 евро за търговски център и 13 евро за търговски парк. Развиват се и проекти със смесено предназначение, които съчетават магазини, жилища и офиси. Тези стойности не дават основание за пряко сравнение между целия британски и български пазар, тъй като британските данни измерват централни търговски зони в 63 града, а наличните български данни са основно за модерни търговски площи в София. Няма национален показател за незаетостта на всички магазини по търговските улици в България.

При трайно висока незаетост централните части следва да бъдат преструктурирани с повече жилища и офиси, по-добра градска среда и по-малко търговски обекти. Привличането на посетители трябва да започне с по-добри условия за живеещите и работещите в градските центрове.