Берлин: национализация, инвестиционна несигурност и сблъсък за жилищната политика
В Берлин предложение за национализация на големи частни жилищни портфейли предизвиква сериозен инвестиционен и политически сблъсък. Инициативата, подкрепяна от „Левите“, Зелените и SPD, предвижда компании с над 10 000 апартамента да запазят до 10 000 жилища, а останалите да бъдат прехвърлени в обществена собственост срещу обезщетение. Мярката може да засегне пет големи компании и най-малко 150 000 жилища.
Несигурността вече влияе върху инвестиционните решения. Поставени са под въпрос проекти за 3480 жилища, а от бранша предупреждават, че може да бъдат отлагани ново строителство, скъпи ремонти и мерки за енергийна ефективност. Дългите законодателни и съдебни процедури задълбочават риска: законопроект се очаква едва през 2028 г., а съдебните спорове може да продължат с години.
Vonovia, сред най-големите собственици на жилища в Германия, определя модела като противоконституционен и е готова да се защитава в съда. Компанията твърди, че жилищният недостиг изисква частни инвестиции, предвидима регулация и правна сигурност. Средният наем в берлинските ѝ имоти е 8,26 евро на квадратен метър, а около 1000 жилища са в строеж. Норвежката Heimstaden възнамерява да продължи да инвестира в Берлин и планира около 500 нови жилища.
Банките също предупреждават за рискове. Германската асоциация на ипотечните банки (VDP) смята, че национализацията може да поскъпне финансирането както за големите жилищни компании, така и за домакинствата. Основната тревога е свързана с обезпеченията по ипотеките: ако при прехвърлянето тежестите върху имотите бъдат заличавани без достатъчна защита на кредиторите, рискът за банките ще нарасне. Според сектора мярката не създава нови жилища и може да задълбочи недостига на достъпни апартаменти.
Поддръжниците на национализацията изтъкват необходимостта от ограничаване на поскъпването на жилищата и наемите. Те вярват, че обществената собственост върху големи портфейли ще позволи по-добър контрол върху наемните нива и ще намали зависимостта от големите частни компании. Идеята има широка обществена подкрепа: през 2021 г. мнозинството от участниците в референдум в Берлин подкрепиха национализация на имоти, притежавани от големи компании. Вотът обаче беше консултативен и не доведе до автоматично прехвърляне на собствеността. Сегашните предложения се позовават на член 15 от германската конституция, който допуска прехвърляне в обществена собственост със закон и срещу обезщетение, но прилагането му към големи жилищни компании остава правно спорно.
На федерално ниво се подготвят законодателни промени, които да затруднят подобни национализации. Министърът на вътрешните работи Александър Добринд представи основни положения на закон за защита на инвестициите, целящ повишаване на правните бариери. Инициативата е част от усилията на управляващата коалиция да ограничи възможностите на отделните провинции да прехвърлят големи частни жилищни портфейли в обществена собственост. Левите сили в Берлин отхвърлят тези намерения и настояват, че държавата се нуждае от инструменти срещу жилищната криза.
Спорът се очертава като един от най-сериозните конфликти в германската жилищна политика. От една страна е стремежът към по-достъпни наеми чрез обществен контрол върху жилищния фонд; от друга — опасението, че ограничаването на частната собственост ще отблъсне инвеститорите и ще намали строителството. Основният въпрос за Берлин остава дали национализацията ще овладее жилищната криза, или ще задълбочи недостига, като ограничи инвестициите в нови жилища и обновяване на съществуващите.