Изразът „български национален интерес“ се употребява всекидневно, но рядко се обяснява какво означава. Официалната стратегия определя жизненоважни интереси: права и свободи на гражданите, суверенитет, териториална цялост, конституционен ред, демократични ценности, национална идентичност, преодоляване на демографския срив, образование и наука, достойно място в света. В нея не е записано „с Русия“ или „срещу Русия“, нито „следване на Америка“. Членството в ЕС и НАТО е средство за защита на интереса, а не самият интерес. Съюзи, договори, газопроводи, самолети, изпращане на войници са политически решения, които трябва да отговарят как служат на сигурността, свободата, благосъстоянието и независимостта на България.

Идеята не е нова. Любен Каравелов свързва патриотизма с привързаността към независимостта и свободата. Захарий Стоянов пита дали България ще се управлява от българи или от чужди хора, а Стамболов напомня, че Великите сили защитават собствените си интереси, затова българите трябва да стоят на български крака, не на руски (или на чиито и да било други).

Днес обаче фразата често се използва като край на аргумента, а не като негово начало. Политици и анализатори я произнасят, без да обяснят как точно дадено решение укрепва сигурността, суверенитета, икономиката или демографията. Така зад „национален интерес“ могат да стоят партийни, икономически, електорални или чужди държавни интереси.

В крайна сметка българският национален интерес не е магическа формула. Той означава България да бъде сигурна, свободна, просперираща и жизнеспособна, способна сама да определя бъдещето си. Всичко останало е средство, а не цел.