Зачестилите атаки срещу кораби в Черно море изострят въпроса за сигурността на България и възможността за задействане на член 4 от договора на НАТО. Според бившия заместник-министър на външните работи Милен Керемедчиев страната има всички основания да поиска консултации със съюзниците. При нападението край Бяла разстоянието до българските териториални води е било между 5 и 10 километра. Това е изключително близо и вече представлява много сериозна заплаха за националната сигурност, посочва той. По думите му България не е нужно да бъде нападната или да има удари във водите ѝ, за да се почувства застрашена и да поиска такива консултации.

Член 4 от Северноатлантическия договор предвижда съюзниците да се консултират, когато по преценка на някоя държава членка са застрашени нейната териториална цялост, политическа независимост или сигурност. Консултациите се провеждат в Северноатлантическия съвет, който е основният политически орган за вземане на решения в НАТО. Механизмът се различава от член 5, който се отнася до колективната отбрана при въоръжено нападение срещу съюзник.

Керемедчиев посочва още, че България трябва да настоява за по-бързо получаване на разузнавателна информация от партньорските служби. Тя би помогнала да се установи произходът на дроновете, атакували търговски кораби в Черно море. Той коментира и предстоящия разговор на премиера Румен Радев с руския посланик Елеонора Митрофанова. Според него срещата на това равнище показва сериозността, с която България подхожда към инцидентите. Възможно е от руска страна да бъде поискана информация, след което да последва официална позиция.

В анализа си Керемедчиев предупреждава и за икономически последици. Повишеният военен риск в Черно море вече се отразява на корабоплаването. Застрахователните премии се увеличават, което оскъпява превоза на стоки и може да направи част от търговските маршрути по-малко привлекателни. България трябва да се подготви и за икономически последствия, не само за последствия за националната сигурност, заявява той.