Нужда от задълбочен анализ на целите

Основният въпрос след ударите в изключителните икономически зони на България и Румъния е какви цели са били преследвани и дали са постигнати. Бившият заместник-министър на отбраната и председател на Софийския форум за сигурност Йордан Божилов посочва няколко възможни сценария – спиране на морския трафик, свързан с износа на украинско зърно и продукти, създаване на допълнително напрежение в Черно море, както и конфронтация с НАТО под линията на войната чрез тестване на действията и политическите реакции на страните членки. Възможно е всички тези цели да са преследвани едновременно. Ако те не са постигнати, не е изключено да последват нови удари, което прави анализа на различните сценарии и на възможните реакции на България и НАТО особено важен.

Законодателство и координация със съюзниците

Според Божилов България трябва да преразгледа законодателството и механизмите си за реакция при атаки в сивата зона между мира и войната, да ускори координацията със съюзниците и да засили консултациите с Румъния и Турция. Страната не е единствената в НАТО и Европейския съюз, която не е напълно подготвена за действия под прага на конвенционалния военен конфликт, затова е необходим цялостен преглед на нормативната уредба и на начина, по който институциите трябва да действат в подобни ситуации.

Какво означава устойчивост

По думите му устойчивостта на държавата включва не само подготовката на силите за сигурност, но и защитата на критичната инфраструктура и готовността на населението. Темата от дълго време е на дневен ред и в НАТО, и в Европейския съюз, които са приели документи за изграждане на устойчивост. Ако бъде прекъснато снабдяването с газ или електричество, трябва да има възможност функцията да бъде възстановена бързо. Това е комплекс от въпроси, за които е необходима целенасочена подготовка.

Политическа воля вместо големи разходи

Промените в нормативната уредба не изискват значителен финансов ресурс, а политическа воля и координирана работа. Миналата година е бил изготвен анализ, представен на министерствата, но оттогава са предприети малко действия. Придобиването на средства е задължително, но отнема време, затова процесите трябва да станат по-бързи и по-ефективни. Най-бързият и ефективен път минава през сътрудничеството в рамките на НАТО и ЕС, като разговорите трябва да започнат със съюзниците и съседните държави.

Член 4 и член 5 – внимателно претегляне

Поставен бе и въпросът за евентуално задействане на член 4 от Северноатлантическия договор, който предвижда консултации между съюзниците, когато някоя държава смята, че териториалната ѝ цялост, политическата ѝ независимост или сигурността ѝ са застрашени. Божилов предупреждава, че подобна стъпка трябва да бъде разглеждана внимателно, тъй като след нея логично следва член 5 за колективна отбрана. Примерът, който дава, е удар срещу кораб в териториалните води на България, който може да не е български – тогава въпросът е застрашена ли е националната сигурност, територията и суверенитетът. Това изисква дълбок анализ и разиграване на различни сценарии.

Единството на Алианса е решаващо

Единството на НАТО е особено важно, защото задействането на член 5 изисква консенсус между съюзниците, докато за член 4 такъв не е необходим. Опитите за провокации могат да поставят на изпитание способността на Алианса да взема общи решения, а една от целите на Русия е да покаже, че НАТО е нефункционален и няма да прибегне до член 5. Решенията за реакция при подобни инциденти са политически, но трябва да се основават на задълбочени експертни анализи, на отговорно политическо говорене и на по-активна комуникация със съседните държави. Като конкретна стъпка Божилов посочва необходимостта от механизми за консултации с Румъния и Турция, тъй като досега България е била пасивна и трябва да засили участието си в регионалните формати за сигурност.