Курсът е избран, проучването е само прикритие

Администрацията на Доналд Тръмп е поела курс към изтегляне на значителна част от американските военни сили от Европа. Националната стратегия за сигурност от 2025 г. вече заявява, че континентът трябва да „стъпи на собствените си крака“ и да поеме „основната отговорност за собствената си конвенционална отбрана“. Министърът на отбраната Пийт Хегсет е заявил пред съюзниците, че Пентагонът се движи „бързо и необратимо“ в тази посока, а заместник-министърът Елбридж Колби е говорил за „по-силен, по-справедлив и устойчив Алианс“ — на практика съюз, в който Европа върши по-голямата част от работата по собствената си защита. До всички съюзници от НАТО е бил изпратен въпросник за съгласие с политиките и приоритетите на президента, а неизказаната заплаха е ясна: несъгласните ще получат по-малко американска подкрепа. Проучването на Пентагона за „оптималното ниво“ на американските сили в Алианса, изглежда, служи само за прикритие на вече взето решение.

Мотивите на Вашингтон са, че Европа е достатъчно богата и могъща да се защитава сама, а американските ресурси трябва да бъдат насочени към Азия и Близкия изток. Тази логика обаче е погрешна. Оттеглянето няма да защити американските интереси в нито един регион, ще отслаби НАТО и всички партньорства на Съединените щати и дори може да застраши американската територия. То не произтича от реална оценка на заплахите, анализ на управлението на съюзите или исторически опит, а от предубеждение срещу Европа — което го прави едновременно осъдително и опасно.

Съкращенията вече са факт

През октомври 2025 г. администрацията обяви изтеглянето на около 1000 военнослужещи от Румъния, с което намали американското присъствие по източния фланг. През май 2026 г. бе отменено разполагането в Европа на армейска оперативна група с новата хиперзвукова система Dark Eagle, която би могла да застрашава важни военни цели в Русия и да засили възпирането. Същия месец бе отменено и разполагането на Втората бронетанкова бойна бригадна група, което остави континента с около 5000 военнослужещи по-малко.

Политическият отдел на Пентагона е уведомил съюзниците, че предстоят още по-дълбоки съкращения: намаляване с една трета на изтребителите F-15E и F-16 на американските ВВС в Европа, изтегляне на всичките осем самолета-цистерни за дозареждане във въздуха, пренасочване на една от двете групи бомбардировачи, изтегляне на 15 от общо 26 самолета за морско патрулиране, както и на подводница, способна да изстрелва крилати ракети, и на бойна група с самолетоносач. Обмисля се и изваждането на значителна част от американските сили от командната структура на НАТО. Хегсет понижи званието на командващия Сухопътните сили на САЩ в Европа от четири на три звезди и принуди уважавания боен командир генерал Крис Донаху да се пенсионира. Планира се и замяната на много американски офицери на висши командни позиции с европейски. В бъдеще Белият дом дори обмисля върховният съюзен командващ на НАТО да не бъде американец — принцип, който е в основата на американското лидерство и на солидарността в Алианса от самото му създаване.

Европа не може да запълни празнината

Европа разполага с талантливи командири, но не може да осигури това, което дават Съединените щати. Нито един европейски командир няма сравним опит в ръководенето на големи формирования по време на война или в координирането и обучението на въоръжените сили на множество държави. Европейските държави не могат да компенсират загубата на американските самолети за морско патрулиране, което ще затрудни сериозно наблюдението на руската подводна активност. Ситуацията се влошава и от факта, че в началото на септември ВМС на САЩ за първи път от десетилетия отказаха да участват в учение на НАТО за борба с подводници в Северния Атлантик — безразсъдно решение, като се има предвид, че руски подводници, въоръжени с крилати ракети с ядрени бойни глави, използват именно тези води, за да се приближават към американското крайбрежие. НАТО не може в момента да замени и самолетите за дозареждане във въздуха, бойните групи на самолетоносачите или способностите за използване на далечни бомбардировачи.

Путин настъпва точно когато Вашингтон се отдръпва

Отслабването на Алианса би било спорно дори в нормални времена, но днешните времена не са нормални. Руският президент Владимир Путин продължава инвазията си в Украйна и отправя директни заплахи към държавите от НАТО в невиждан досега мащаб. Повече от десетилетие Москва води „война в сивата зона“ срещу Алианса: саботажи срещу държави членки, убийства на руски емигранти, противопоставящи се на Кремъл, запалителни устройства в западни заводи и товарни самолети, дронове с експлозиви срещу летища на територията на НАТО, прекъснати подводни кабели в Северния ледовит океан и Балтийско море, намеса в избори и кибератаки. През декември 2025 г. ръководителят на британската Служба за външно разузнаване Блез Метревели определи Русия като „остра заплаха“ за континента, планираща операции за палежи и саботаж, кибервойна и атаки с дронове в цяла Европа.

През последните 15 месеца тези действия станаха значително по-чести и по-нагли. Само през август 2026 г. подозрителна активност, свързана с Русия, бе регистрирана в България, Естония, Германия, Италия, Полша и Словакия. В началото на септември Лондон задържа британски гражданин, нает от руските разузнавателни служби, за да саботира завод за дронове. Путин е разположил и повече военни сили в районите на Русия, граничещи с държави от НАТО, което накара високопоставени военни и разузнавателни служители на Алианса да предупредят, че той планира ограничени сухопътни операции срещу НАТО през следващите няколко години.

Това не е случайност. В свят с агресивни и реваншистки лидери възприеманата слабост и ненадеждност на Съединените щати насърчава подобно поведение. Обратно, убедителният американски ангажимент за защита на европейските цели е най-добрият начин за възпиране на атаките в сивата зона. Ненадеждността на Вашингтон в Европа създава сериозна несигурност и относно ангажимента му към други региони. Си Дзинпин и Ким Чен-ун почти сигурно ще приемат решението на САЩ да се отдръпнат от защитата на съюзниците си от НАТО като знак, че Вашингтон няма да защити Тайван и Южна Корея. Ангажиментите на Съединените щати в областта на сигурността не могат да бъдат разглеждани поотделно.

Оттеглянето може дори да застраши американската територия: разполагането на американски военновъздушни, военноморски и сухопътни сили в чужбина държи вражеските сили далеч от американските брегове. Изтеглянето на силите за борба с подводници, включително патрулните самолети и ударните подводници, улеснява достъпа на руските сили до Съединените щати.

Ядреният чадър не може да замести конвенционалната отбрана

Администрацията твърди, че не изоставя Европа напълно и че континентът ще разполага с последната гаранция на американското ядрено възпиране. Американски представители дори споменават, че се обмисля разполагането на американски ядрени оръжия в повече европейски държави. Но планът пропуска реформи, които биха засилили възпирането, като ускоряването на програма за нови ядрени крилати ракети с морско базиране. И дори такива реформи да бъдат предприети, нереалистично е да се смята, че повече американски ядрени оръжия в европейски бази ще укрепят възпирането. Ако Съединените щати не са готови да разположат значителни конвенционални сили в помощ на отбраната на Европа, няма особена причина Путин — или който и да е друг лидер — да заключи, че Вашингтон някога ще предприеме огромната стъпка да използва ядрено оръжие.

Основният въпрос е достоверността на американските заплахи за използване на военна сила, както конвенционална, така и ядрена, ако НАТО бъде открито застрашен или атакуван. Както отбелязва покойният британски специалист по ядрена политика сър Майкъл Куинлан, неядрената война е „най-вероятният път към ядрена война — на практика единственият вероятен път“. Рискът е най-висок, когато вече е избухнал ожесточен конфликт на по-ниско равнище, а всяко сериозно обсъждане на ядрена употреба идва в условията на предстояща или започнала конвенционална война. Конвенционалното и ядреното възпиране са неразривно свързани: присъствието на американски ядрени сили в Европа по време на противопоставянето със Съветския съюз винаги е имало за цел да свърже отбраната на Съединените щати с тази на континента. Намаляването на американския принос към конвенционалната отбрана отслабва и двата вида възпиране срещу нова руска агресия. Затова няма логична или военна причина за оттеглянето — единственото правдоподобно обяснение е категорично нелогично: Тръмп мрази континента.

Какво трябва да направи Конгресът

Тъй като администрацията, оставена на произвола на собствените си предубеждения, застрашава националната сигурност на САЩ, Конгресът трябва да се намеси, за да не бъдат нанесени допълнителни щети. Той трябва да приеме законодателство в съответствие с миналогодишния Закон за разрешаване на разходите за национална отбрана, който забранява използването на одобрени средства за намаляване или промяна на числеността на американските войски в Европа. Всъщност трябва да се забрани на всяка президентска администрация да съкращава американските войски на континента без изрично одобрение от Конгреса. Освен това Белият дом трябва да бъде задължен да представя ежегодни секретни и публични доклади за заплахите за НАТО и способността на Алианса да възпира и да се защитава, заедно с препоръки как той да стане по-силен, като се посочва и как американските сили в Европа защитават американската територия и подобряват операциите на Вашингтон извън Европа.

Конгресът ще трябва да защити и самата структура на НАТО. В бъдещи закони за разрешаване на разходите за отбрана трябва да се изисква постът на върховния съюзен командващ в Европа да бъде заеман от американски военен офицер с четири звезди, така че нито Тръмп, нито бъдещ президент да могат да се откажат от тази позиция. Това ще гарантира ефективността на Алианса и ще защити „веригата за разрешаване на използването на ядрено оръжие“ — командните механизми, които от 50-те години насам гарантират, че американските ядрени оръжия могат да бъдат използвани в бойни действия само с изричното разрешение на президента. Накрая, предвид заплахите на Тръмп срещу Канада и Гренландия, Конгресът трябва изрично да забрани на Съединените щати да завземат със сила територия на която и да е държава от НАТО и да забрани разполагането на американски сили в съюзническа държава в мирно време без поискано или дадено съгласие от приемащата страна. Вашингтон трябва да обърне повече внимание и на планирането в мирно време: ако ще защитава Европа и себе си, той трябва не само да разполага с необходимите инструменти за успех във война, но и да убеди както приятелите, така и потенциалните си противници, че на него може да се разчита да се сражава рамо до рамо със съюзниците си.

Заключение

От 1949 г. Съединените щати поддържат ангажимента си към най-успешния военен съюз в съвременната история — въпреки дълбоките опасения, че Съветският съюз ще надделее, и въпреки многократните вътрешни дебати за предназначението на Алианса. Благодарение на американското ръководство НАТО запази мира в Европа, помогна за прекратяването на 40-годишната Студена война и допринесе за създаването на единен и свободен континент. Да пропилееш този съюз и доверието на партньорите в името на недоказани теории и дребнави оплаквания би било върховен акт на самонараняване — акт, който застрашава мира и просперитета на американския народ.