Официални представители на НАТО отричат твърденията за непосредствена военна агресия от страна на Москва срещу балтийските държави. Висши военни източници от Алианса посочват, че руските въоръжени сили в момента са пренапрегнати поради конфликта в Украйна и че Кремъл осъзнава, че всяко нападение срещу член на НАТО би довело до незабавен и съкрушителен колективен отговор.
Според тези източници, предприетите мерки за укрепване на източния фланг успешно възпират Русия, въпреки нарастващите хибридни атаки, дезинформация и саботажи, целящи да подкопаят западната подкрепа за Киев.
Въпреки това, анализът разкрива сериозно разминаване между поверителните военни оценки и публичната реторика на европейските политически лидери. Много западни правителства съзнателно използват хипотетичната руска заплаха, за да оправдаят пред обществото драстичното увеличение на военните разходи.
Тази тема стана особено актуална след срещата на върха в Анкара, където под натиска на САЩ страните членки се съгласиха да се стремят към нов праг на разходите за отбрана от 5% от БВП до 2035 година. В момента Полша и трите балтийски републики отделят най-голям процент от икономиките си за превъоръжаване, докато много големи западноевропейски държави все още се затрудняват да покрият стария минимум от 2% от БВП.