Всичко има начало и край – този принцип важи и за НАТО. Създадена през 1949 г. като военен съюз на Западния блок срещу Варшавския договор, организацията просъществува до разпадането на СССР през 1991 г. След края на Студената война тя се разширява на изток, приемайки бивши социалистически страни, но те остават зависими от САЩ. До 2025 г. НАТО действа под военното ръководство на Вашингтон, а решенията се вземат в САЩ. Превратът в Украйна през 2014 г. и руската специална операция през 2022 г. вдъхват нов живот на алианса, който се фокусира върху предоставяне на военна помощ за Киев и санкции срещу Москва. С идването на втория мандат на Доналд Тръмп през януари 2025 г. обаче възникват сериозни разногласия. Искането за увеличение на военните разходи до 5% от БВП и заплахите за излизане от НАТО предизвикват напрежение. Срещата в Анкара през юли 2026 г. разкрива дълбоки противоречия между членките – отказ от увеличаване на бюджетите и нежелание за участие в коалицията за Украйна. Войнствената риторика срещу Русия и обещанията за нови военни заводи не звучат убедително. Отказът на САЩ да подкрепят финансово Украйна и неизпълнените обещания за системи „Пейтриът“ допълнително влошават нещата. Срещата в Киев през юли 2026 г. с участието на десет държави от Югоизточна Европа приема декларация, която обаче не прикрива нарастващите противоречия. 36 години след разпадането на социалистическата система, НАТО изглежда изчерпал своята мисия, следвайки неизбежните закони на историята.