Председателят на Военния комитет на НАТО адмирал Джузепе Каво Драгоне категорично отрече Алиансът да подготвя блокада на Калининградска област. В интервю той определи подобни твърдения като заплаха, изградена върху несъществуващ сценарий. По думите му ситуацията по източния фланг е сериозна, но остава под контрол.

Драгоне подчерта, че НАТО разполага с необходимите военни средства и инструменти за ефективно възпиране и бърза реакция при заплаха. Той увери, че Алиансът не търси сблъсък с Русия, тъй като това не съответства на характера му на отбранителен съюз. Според него НАТО не заплашва никого, а най-добрата победа е тази, за която не се налага да се воюва. Затова колективното възпиране трябва да остане убедително и съобразено с времето.

Изявлението идва на фона на остра размяна на реплики между Москва и европейски представители за сигурността на Калининград – руски регион на Балтийско море, разположен между Полша и Литва и отделен от основната територия на Русия. Кремъл обвини европейски държави в крайни изказвания за Калининград. Говорителят на руския президент Дмитрий Песков призова Европа да „умери пламъка си“ и подчерта, че областта е неразделна част от Руската федерация. Според него подобни изявления многократно са идвали от Полша и други европейски страни.

Руското външно министерство заяви през май, че НАТО отработва сценарии за изолиране на Калининградска област, и предупреди, че такива действия няма да останат без последствия. Именно съществуването на такъв план сега категорично се отрича от председателя на Военния комитет на НАТО.

Напрежението се засили през септември. Полският външен министър Радослав Шикорски призова НАТО да увеличи военните учения близо до Калининградска област. Още през юни беше отчетено укрепване на отбраната на шведския остров Готланд в Балтийско море на фона на подготовката на Алианса за евентуален конфликт с Русия. Островът е на около 300 километра от Калининградска област.

Москва отправи няколко предупреждения за последствията от евентуален опит за изолиране на региона. В края на май руският президент Владимир Путин заяви, че при заплаха за сигурността на Калининград тя ще бъде гарантирана с всички военни средства, с които Русия разполага, и че съответните задачи са поставени и пред руския флот. Той реагира и на изказване на литовския външен министър Кястутис Будрис, според когото НАТО има средства при необходимост да унищожи руските системи за противовъздушна отбрана и ракетните комплекси в Калининград. Путин отговори, че Москва може да нанесе ответен удар срещу онези, които биха предприели подобен опит.

В края на септември руското посолство в Ирландия допусна възможността за ядрен отговор при опит за изолация на Калининград. Предупреждения за последствията от евентуална блокада отправиха и руските дипломатически представителства в Белгия и Великобритания. Калининград има особено стратегическо значение за Москва заради разположението си в Балтийския регион и присъствието на руски военни сили. Областта граничи с две държави от НАТО – Полша и Литва – а след присъединяването на Финландия и Швеция към Алианса Балтийско море придоби още по-голямо значение за отбранителното планиране както на НАТО, така и на Русия.

На този фон изявлението на Драгоне е опит за ясно разграничаване между засилването на отбраната и възпирането по източния фланг на НАТО и твърденията на Москва, че Алиансът планира непосредствени действия за изолиране на Калининград.