Срещата на върха на НАТО в Анкара завърши с лаконична декларация от едва шест точки, докато предишните срещи в Брюксел и Мадрид бяха със 79 и 90 точки. Това е показателно за нарастващите трудности при постигане на консенсус. Въпреки усилията на генералния секретар Рюте да представи алианса като единен, разногласията излязоха наяве. Целта беше да се запази общата основа и да се прикрият кризите, като се акцентира върху общия враг – Русия, която беше посочена във втората точка от декларацията.
Подкрепата за Украйна беше потвърдена, но без конкретни ангажименти. Рюте обяви 70 милиарда евро обещана помощ, но реално никой не е поел твърди задължения. Европейските икономики са в затруднение, а САЩ, след завръщането на Тръмп, не изпращат нови средства за Киев. Украинският президент Зеленски се опита да създаде оптимистичен наратив за повратна точка, но реалността на бойното поле е различна – падането на Константиновка и напредъкът на Русия в Донбас са факт.
Турция беше домакин и получи похвали, както и надежди за връщане в програмата F-35, но без твърди гаранции. Ердоган продължава балансираната си политика между Запада и Русия. Любопитен детайл беше подаръкът на всеки лидер – пистолет с гравирано име, което породи иронии за подготовка за война. В същото време Анкара ограничи достъпа на журналисти и арестува протестиращи.
Срещата потвърди целта за 5% разходи за отбрана, но не предложи нови стратегически решения. Очакванията за бъдещето на алианса остават несигурни, а въпросите за разширяване на различията и липсата на реални действия остават отворени.