Срещата на НАТО в Анкара имаше за цел да укрепи единството на Алианса. За първи път, наред със срещата на върха, се проведе и форум на отбранителната индустрия. Генералният секретар Марк Рюте подчерта нуждата от допълнителни разузнавателни способности, дронове и средства за наблюдение. Създава се Банка за отбрана, сигурност и устойчивост, която да улесни финансирането на малки и средни компании в отбранителния сектор, но остава въпросът за капитализацията.
Политологът Мариян Карагьозов отбеляза противоречията по време на срещата, като президентът Доналд Тръмп отново повдигна темата за Гренландия, което показва, че отношенията между САЩ и ЕС не са напълно изгладени. Относно Турция – като домакин тя се справи отлично с организацията, но ѝ е трудно да балансира между Европа и САЩ, тъй като не разполага с инструменти за самостоятелен компромис.
Освен това, единството в НАТО се затруднява от различните заплахи, които съюзниците възприемат. За източния фланг (Полша, Германия, балтийските държави) основната заплаха е Русия, докато за южния фланг (Италия, Испания, Португалия) приоритет са нестабилността в Северна Африка, миграцията и бежанските потоци. Това води до различни изисквания към отбранителните способности – на изток акцентът е върху сухопътните сили, а на юг – върху морските и защитата на Средиземноморието.