В календарите на много държави има дати, които припомнят смисъла на 1 ноември – признателност към онези, които чрез знание, слово и култура изграждат обществото. Няма единен международен празник, напълно еднакъв с българския Ден на народните будители, но съществуват десетки национални и международни чествания със сходна идея.

Най-разпространената дата е 5 октомври – Световният ден на учителя. От 1994 г. ЮНЕСКО го отбелязва в чест на преподавателите и на международните стандарти за техните права, отговорности и условия на труд. В много страни денят е повод за церемонии, награди и разговори за ролята на учителите, но е посветен на професията като цяло, а не на конкретни исторически личности.

В Индия Денят на учителя е на 5 септември – рождения ден на философа и преподавателя Сарвепали Радхакришнан, втори президент на страната. Традицията започва през 1962 г., когато личният му празник е превърнат в честване на учителската професия. Така се почитат едновременно конкретен мислител и всички преподаватели.

В Китай Денят на учителя е на 10 септември. Датата е въведена през 1985 г. и е посветена на учителите и значението на образованието, без да е обвързана с рождена или смъртна дата на един конкретен просветител.

Южна Корея отбелязва Деня на учителя на 15 май – рождения ден на крал Седжон Велики, свързван със създаването на корейската писменост хангъл. Празникът е установен през 1965 г., а учениците традиционно поднасят карамфили и благодарствени послания на учителите си.

В Аржентина Денят на учителя е на 11 септември – датата на смъртта през 1888 г. на Доминго Фаустино Сармиенто. Той е учител, писател, журналист и президент, а образованието е сред основните теми в обществената му дейност. Аржентинските власти го определят като една от централните фигури в историята на националното образование.

Турция отбелязва Деня на учителя на 24 ноември. Датата е свързана с решението от 1928 г. Мустафа Кемал Ататюрк да бъде приет за главен учител на нацията след въвеждането на новата турска азбука. Честването е посветено както на преподавателите, така и на модернизацията на образованието.

Най-близки до българския модел са националните културни дни, които поставят в центъра голям автор или културен символ. В Румъния 15 януари е Национален ден на културата и съвпада с рождения ден на поета Михай Еминеску. Празникът се отбелязва от 2011 г. и е замислен едновременно като почит към Еминеску и като ден за размисъл върху румънската култура.

В Унгария Денят на унгарската култура е на 22 януари. Той напомня, че на тази дата през 1823 г. Ференц Кьолчей завършва текста на „Химнът“ – националния химн на страната. Денят се превръща в повод за литературни, музикални и образователни събития.

Тези примери показват, че българският Ден на народните будители има международни паралели, но не и точен двойник. В едни държави се почитат всички учители, в други – един исторически просветител, а в трети – цялата национална култура чрез паметта за поет, писател или създател на езиков и културен символ.