България е изправена пред безпрецедентна наркотична криза, белязана от навлизането на свръхсилни синтетични дроги, които убиват за минути. През първата половина на ХХ век морфинът се е получавал законно от аптеки и болници, често чрез фалшифицирани рецепти или подкупи. По време на социализма официално се е отричало съществуването на наркомания, но страната е била транзитен пункт за държавен трафик на опиати, а зависимите са крадели от онкологични отделения или са варили домашен опиум. След 1989 г. пазарът се децентрализира – хероинът се продава открито по улиците, като дилърите разреждат стоката с тебешир или пудра захар. Днес покупката става през криптирани приложения и тъмната мрежа, с плащане в криптовалута и получаване чрез скрити тайници. Наркозависимостта тласка над 70% от извършителите на битови кражби в големите градове, а синтетичните дроги правят престъпленията по-брутални. Много зависими са принуждавани да проституират или да стават „мулета“. България запазва ключова роля по Балканския път за хероин, но сега се превръща и в център за производство на синтетични дроги, чиито прекурсори идват от Китай и Индия. Наркокомуните, които са последна надежда за спасение, са оставени на самоиздръжка – държавата не ги финансира, а таксите ги правят недостъпни за бедните семейства. Сред актуалните заплахи са фентанилът, който се добавя скрито в уличната дрога, метамфетаминът „пико“, синтетичните канабиноиди, популярни в училищата, и „райският газ“. Без обединени усилия за превенция и лечение, България рискува да загуби цяло поколение в тиха химическа война.